Мари Лу - Warcross

Пак поглеждам надолу, към групичката, летяща току над повърхността на ледника. Оттук до хоризонта има достатъчно формации, в които да ги вкарам в клопка, ако си свърша както трябва работата. Тримейн вероятно си мисли същото. Насочвам ховърборда си надолу и политам подире им ниско над земята.

— Еми — казва Ашър по защитения канал. — Виждаш ли онази арка отпред? Взриви я.

— Ясно!

— Ние с Рен ще се отклоним в последната секунда и ще минем зад Джена. Щом тя и екипът ѝ се опитат да избегнат сипещите се пред тях отломки, ще ги изловим в гръб и ще ѝ вземем артефакта.

Кимвам, макар и да знам, че Ашър не ме вижда.

— Споко. Ще я съборя, преди да са…

Думите замират на устните ми, когато от ледените канари край пътя ни с взрив изскача грамадна фигура.

Прилича на праисторическа бяла мечка, само че е висока колкото небостъргач, а челюстите ѝ са разтворени широко и разкриват ред остри зъби, всеки колкото най-близката ледена кула. Очите ѝ сияят в алено. Тя надава земетръсен рев, а после се хвърля към най-близкия играч.

Най-близкият играч съм аз.

Крайниците ми минават на автопилот. Натискам здраво с крак газта. Същевременно завивам с ховърборда вляво толкова рязко, че се завъртам на сто и осемдесет градуса. Бордът ме изстрелва обратно в посоката, откъдето дойдох. Зиналата меча паст се простира и от двете ми страни и челюстите тръгват да се затварят. Само още малко! Изстрелвам се навън точно когато челюстите се захлопват, а придружаващият ги вятър ме запокитва напред. Краката на мечката се приземяват тежко на земята, разтърсвайки целия свят.

Сред снежния прах изневиделица изниква Рошан и изхвърча в моя посока — като че ще се вреже право в мен. Инстинктивно вдигам ръце пред себе си. После завивам настрани в отчаян опит да се спася.

Избягваме сблъсъка на косъм. Щом прелита край мен, той ме сграбчва за китката и изхвърча нагоре точно когато мечката отново ни се нахвърля. Преди да успея да протестирам, той влага всичките си сили и ме мята към небето — аз политам към арката, която все така се извисява напред. Под мен челюстите на мечката се затварят около Рошан.

Рошан Ахмади | Отбор „Ездачи на феникси“

ЖИВОТ: — 100 % | ПОВАЛЕН!

Наблизо още един огромен звяр се изтръгва от ледените канари. Едноокият бял вълк. Играчите се пръсват наляво и надясно, щом той залюлява глава и челюстите му защракват. Хваща Зиги. Тя изчезва в устата му и се регенерира на петдесет стъпки назад, заедно с Рошан. Рен се разклаща зверски и губи контрол над борда си, докато се опитва да избегне зяпналата уста на вълка.

Това е шансът ми да го спипам. Завивам в остра дъга и се спускам към Рен. Той ме вижда само миг преди да се забия силно в него, запращайки и двама ни в противоположна на вълка посока. Посягам да сграбча китката му и след кратка борба ръката ми най-сетне се затваря около нея.

Примката се активира. Виждам я как проблясва в златно, а после изчезва. Внезапно синьо сияние обвива Рен, а после се разтваря във въздуха. Миг по-късно в зрителното ми поле изскача нов файл. Ухилвам се. Пробихме.

— Махни се от мен — изсъсква Рен, докато се опитва да се освободи.

Движението му събаря и двама ни от ховърбордовете и политаме надолу към земята. Всичко пред очите ми потъва в ослепителна белота — само след секунда сякаш се регенерирам на цяла дължина зад останалите.

— Двамата уайлдкард играчи на ездачите правят аматьорска грешка — крещи анализаторът.

Когато се регенерира на няколко метра от мен, Рен ми хвърля убийствен поглед. Ашър ми се кара по вътрешната ни линия. Но не ми пука. Заложих капана на Хидео. Фокусът ми се измества от Рен обратно на играта.

Търся като луда с очи съотборниците си по картата. Най-сетне мярвам Ашър и Хами да се реят близо до центъра на арката — летят в стегнати кръгове, попаднали в капан между други два звяра. Няколко демона също се носят към тях.

Вадя динамита и изхвърчам към върха на арката. Щом го достигам, забивам пръчката в пукнатина най-отгоре на ледената структура. После се спускам в спирала надолу и се отдръпвам точно когато тя избухва. Последва нов земетръсен взрив — ударната вълна яростно разтриса борда ми, навсякъде край мен се разхвърчава сняг и присвивам клепачи, за да опазя очите си. Останала ми е една последна пръчка динамит.

Зад мен в мъглата се материализира Рен с Ашър и Хами по петите му. Нашият артефакт все още сияе над главата на Хами. Извиквам ѝ, после вадя чука си от колана и ѝ го хвърлям. Ръката ѝ се изстрелва напред и тя го хваща, без дори да се обърне, намигайки ми през рамо за благодарност. Докато се отдалечава от най-близкия звяр, тя хвърля чука към окото му колкото е възможно по-силно. Той удря в десетката, карайки звяра да се отдръпне с яростен рев.