Уильям Гибсон - Периферни тела

Според тях братът на Флин нямаше ПТСР 1 1 Посттравматично стресово разстройство. — Б.пр. , просто тактилните му рецептори гличваха 2 2 От термина „глич“ — временна (и обикновено дребна) неизправност в работата на една (електронна) система или механизъм. — Б.пр. от време на време. Смятаха, че страда от нещо като синдрома на фантомния крайник; че го измъчват призраците на тактилните татуировки, които е носил през войната — онези, които му бяха подсказвали кога да тича, кога да стои неподвижен, кога да се впусне в танца на схватката, в коя посока и в какъв обхват. Заради този проблем му отпуснаха обезщетение и той се настани в караваната долу до потока. Когато Флин и Бъртън бяха малки, там живееше чичото-алкохолик, по-големият брат на баща им — ветеран, но от друга война. През лятото, когато Флин беше на десет, тя, Бъртън и Леон превърнаха караваната в своя крепост. По-късно Леон се пробва да води там момичета, но вътре миришеше прекалено лошо. Когато уволниха Бъртън, караваната беше празна, като изключим най-голямото гнездо на оси, което някой от тях бе виждал. Най-ценното нещо в техния имот, така я наричаше Леон. „Еърстрийм“ от 1977 г. Веднъж той показа на Флин как подобните на затъпени куршуми за пушка каравани се продават в ибей за луди пари, независимо от състоянието им. Чичото беше опаковал своята с бял пенопласт, вече посивял и мръсен, против теч и за изолация. Леон твърдеше, че това я било спасило от грабители. На Флин караваната ѝ приличаше на голяма стара ларва, но с тунели, изрязани зад прозорците.

На слизане по пътеката тя видя трошици от пенопласта, отъпкани здраво в тъмната пръст. Осветлението в караваната беше включено и когато се приближи до нея, Флин зърна през единия прозорец как брат ѝ става и се обръща: гърбът и хълбокът му бяха нашарени с белези от премахнатите тактилници, сякаш някой бе посипал кожата му със сребристите люспи на мъртва риба. Казваха, че можело да махнат и тях, но той не искаше да обикаля до безкрай по болници.

— Здрасти, Бъртън! — подвикна Флин.

— Изи Айс! — поздрави я той с геймърския ѝ прякор, после отвори с една ръка вратата, а с другата придърпа надолу новата си бяла тениска, за да покрие дадения му от Пехотата гръден кош и сребристото петно над пъпа, което беше с размера и формата на карта за игра.

Отвътре караваната имаше цвят на вазелин, в който са заровени LED крушки, обвити в кехлибар от „Хефти Март“. Флин беше помогнала на брат си да измете, преди да се нанесе. Вместо да донесе професионалната прахосмукачка от гаража, той просто бе налепил вътрешността с близо инч от онзи китайски полимер, който изсъхва гъвкав и гладък. В дълбините му се виждаха парченца изгорели кибритени клечки и хартийка с коркови шарки от смачкания филтър на законно изтъргувана цигара, по-стара от самата Флин. Тя знаеше къде може да намери ръждясала бижутерска отвертка и къде — четвърт долар от 2009 г.

Сега брат ѝ на всеки една-две седмици просто си вадеше нещата от караваната, преди да я измие отвътре с маркуча, сякаш мие голяма пластмасова кутия. Леон твърдеше, че полимерът я пази и че човек може да го обели, преди да пусне американската си класика в ибей. Щял да премахне и мръсотията със себе си.

Бъртън хвана Флин за ръката, стисна я и издърпа сестра си нагоре, а после и навътре в караваната.

— В Дейвисвил ли отиваш? — попита тя.

— Леон ще ме вземе.

— Лука 4:5 протестират там. Шейлин така каза.

Брат ѝ сви рамене и размърда множество мускули, но съвсем леко.

— Знам, че беше ти, Бъртън! Миналия месец. По новините. На онова погребение, в Каролина.

На лицето му трепна нещо като усмивка.

— Можеше да убиеш онова хлапе!

Той поклати глава — едва забележимо, но с присвити очи.

— Плашиш ме, като правиш такива неща! — натърти Флин.

— Още ли си военен разузнавач на онзи адвокат в Тълса?

— Не, той спря да играе. Сигурно не му остава време от адвокатстването.

— Ти си най-добрият разузнавач, който е имал. Показала си му го.

— Беше просто игра… — каза Флин по-скоро на себе си.

— Все едно си беше наел морски пехотинец.

Стори ѝ се, че забелязва тактилния глич на Бъртън — лека тръпка, която бързо отмина.

— Трябва да ме заместиш — рече брат ѝ, все едно нищо не е станало. — Петчасова смяна. Ще пилотираш квадрикоптер.