Уильям Гибсон - Периферни тела

— Винаги ли се изразяваш така пуритански? Не бях забелязал.

— Ти си публицист — обясни колежката му. — Тя е знаменитост. Това е междувидово.

Очите му, с един размер по-големи от нормалното, смъдяха.

— Сигурно приближава Кръпката — заяви Недъртън, като се престори по навик, че е буден и че владее положението, макар да страдаше от махмурлук и нещата да бяха катастрофални.

— Вече са почти над нея — обясни колежката му. — С твоя проблем.

— Какви ги е свършила?

— Един от стилистите ѝ очевидно е и татуист.

Сигилът отново изпълни личния и изпълнен с болка мрак на Недъртън.

— Няма начин да го направи! — възкликна той и отвори очи. — Направила ли го е?

— И още как.

— Имахме много конкретен разговор по въпроса.

— Оправи нещата — нареди Рейни. — Веднага. Светът ни гледа, Уилф! Или поне колкото от него сме успели да съберем. Дали Дийдра Уест ще сключи мир с кръпкарите, питат се те? Дали следва да гласуват в подкрепа на проекта ни? Ние искаме отговор „да“ и на двата въпроса.

— Кръпкарите изядоха последните двама посланици — отвърна Недъртън. — При това халюцинирайки в синхрон с гора от код, убедени, че посетителите им са духовни зверове на шамани. Миналия месец изгубих цели три дни да инструктирам Дийдра в Конот. Двама антрополози, трима неопримитивистки куратори. Никакви татуировки. Чисто нов, съвършено празен епидермис. А сега това…

— Разубеди я, Уилф!

Той се изправи пробно. Изкуцука гол до банята. Изпика се колкото се може по-шумно.

— От кое да я разубеждавам?

— От спускането с паракрило…

— Такъв беше планът…

— … по нищо друго, освен по татуировките ѝ.

— Сериозно ли? Няма да го направи.

— Сериозно — отвърна Рейни.

— Тяхната естетика, ако не си забелязала, е свързана с доброкачествените тумори на кожата, допълнителните цицки. Обикновените татуировки твърдо принадлежат към знаковите атрибути на хегемона. Все едно да си носиш пръстена на пениса при среща с папата и да се постараеш той да го види. Даже е по-лошо от това. Какви са те?

— Постчовешки боклук, поне според теб.

— Татуировките!

— Нещо, свързано с Течението. Абстрактни са.

— Културно присвояване. Прекрасно. Не би могло да е по-зле. На лицето ѝ? На шията?

— Не, за щастие. Ако успееш да я уговориш да сложи гащеризона, който печатаме за нея на мобито, все още можем да спасим проекта.

Недъртън погледна към тавана. Представи си го да зейва. И себе си — как се въздига. Не знаеше накъде точно.

— В такъв случай остава проблемът с подкрепата от саудитците — продължи Рейни. — Която е значима. Видимите татуировки ще им дойдат неприемливи. Голотата не подлежи на обсъждане.

— Може да я приемат като сигнал за сексуална достъпност — възрази Недъртън, понеже му се беше случвало.

— Саудитците ли?

— Кръпкарите.

— Може и да я приемат като готовност да им стане обяд. Ще им бъде последният обаче. В течение на поне седмица Дийдра ще е истинска фатална мацка, Уилф. Ако някой се опита да си открадне целувка, ще изпадне в анафилактичен шок. Има и нещо особено в ноктите на палците ѝ, но не сме задълбавали чак толкова по въпроса.

Недъртън уви дебела бяла хавлия около кръста си. Забеляза гарафата с вода на мраморния плот. Стомахът му се преобърна.

— Лоренцо — каза Рейни и пред него се появи непознат сигил. — Уилф Недъртън получава фийда ти в Лондон.

Публицистът почти повърна от внезапното включване: лазурното небе над Боклучената кръпка, съпроводено с усещане за движение напред.

Успя да завърши разговора с Шейлин, без да спомене Бъртън. Шейлин беше излизала няколко пъти с брат ѝ в гимназията, но след завръщането му от морската пехота започна да проявява повишен интерес към него заради новия му гръден кош и легендите, които се носеха из града за Тактилното разузнаване. Флин предполагаше, че тя в общи линии прави онова, на което по шоутата за връзки му викаха „да романтизираш патологичното“. Не че имаше много по-добри варианти на местна почва.

И двете с Шейлин се тревожеха, че Бъртън ще се забърка в неприятности покрай Лука 4:5, но май бяха на едно мнение само по този въпрос, когато ставаше дума за брат ѝ. Никой не харесваше Лука 4:5, обаче Бъртън направо ги мразеше. Флин имаше чувството, че той просто вижда в тях удобна мишена, но все пак се плашеше. Бяха започнали като секта или по-скоро бяха заченати в църковна среда, не харесваха хората, които са хомосексуални, правят аборти или използват противозачатъчни. Протестираха и срещу военните погребения, което си беше странно. Като цяло бяха просто задници и вярваха, че Бог е доволен от тях, щом всички останали ги смятат за такива. За Бъртън обаче те бяха причина да излиза от коловоза на нормалното, в който се движеше през повечето време.