Уильям Гибсон - Периферни тела

Флин се загледа покрай него към дисплея му. Някакъв датски супермодел тъкмо прибираше дългите си крака в кола от марка, каквато никой от познатите ѝ никога нямаше да кара, а най-вероятно и да види на пътя.

— Ти си на помощи за инвалиди — напомни тя на Бъртън. — Не би трябвало да работиш.

Той я изгледа мълчаливо.

— Къде е работата?

— Нямам представа.

— Аутсорсната? Администрацията на ветераните ще те пипне!

— Игра е — обясни Бъртън. — Бета на някаква игра.

— Шутър?

— Не става дума за стрелба. Охраняваш периметър от три етажа на една кула, от петдесет и пети до петдесет и седми. Гледаш какво се появява.

— И какво се появява?

— Папараци… — Той показа на Флин нещо с дължината на показалеца му. — Малки бръмбазъци. Заставаш им на пътя. Избутваш ги назад. Нищо друго.

— Кога ме искаш?

— Тази нощ. Ще ти обясня всичко, преди да е дошъл Леон.

— Трябваше да помагам на Шейлин довечера.

— Ще ти дам две петарки. — Бъртън извади портфейла от дънките си и измъкна две нови банкноти с неиздраскани прозорчета и ярки холограми.

Сестра му ги сгъна и ги натика в предния джоб на късите си панталони.

— Намали осветлението — помоли, — болят ме очите.

Той го направи — плъзна длан по екрана, но сега пък в караваната притъмня като в спалнята на седемнайсетгодишен хлапак. Флин се пресегна и усили леко лампите.

Настани се в стола на брат си. Беше китайски и се преконфигурира според ръста и теглото ѝ. Бъртън си придърпа старо метално столче, по което почти не беше останала боя, и махна с ръка, за да отвори нов прозорец на дисплея.

— Какво е това? — попита Флин.

— За тях работим.

— Как ти плащат?

— С „Хефти Пал“.

— Непременно ще те спипат…

— Парите отиват в сметка на Леон — обясни Бъртън. Военната служба на Леон беше продължила горе-долу колкото неговата в Морската пехота, но той не получаваше помощи. Нямаше как, по думите на майка им, да претендира, че в армията се е заразил с глупост. Самата Флин поначало смяташе Леон за голям хитрец, който знае само да лентяйства.

— Трябват ти моят логин и паролата. „Така развий“.

Така бяха кодирали прякора му — Такт-Раз — за да го пазят в тайна от другите. Бъртън извади от задния си джоб плик, разгъна го и го отвори. Хартията изглеждаше дебела и беше кремава.

— Това от „Фаб“ ли е?

Той измъкна дълга лента от същата хартия, напечатана с, както изглежда, цял абзац знаци и символи.

— Ако сканираш или въведеш логина извън този прозорец, губим работата.

Флин вдигна плика от мястото му върху, както тя предположи, бивша сгъваема масичка за хранене. Беше от „топ“ канцеларските принадлежности на Шейлин, които тя умишлено държеше на най-горния рафт. Посягаше към тях, когато пристигаха поръчки за писма от големите компании или от адвокатски кантори. Флин прокара палец по емблемата в горния ляв ъгъл.

— Меделин?

— Охранителна фирма.

— Нали каза, че е игра?

— Това в джоба ти са десет хиляди долара.

— Откога се занимаваш с тази работа?

— Вече две седмици. В неделя почивам.

— Колко получаваш?

— Двайсет и пет хилядарки на смяна.

— Тогава делът ми става двайсет. Не си ме предупредил, а и подвеждам Шейлин.

Бъртън ѝ даде още две петарки.

Недъртън се събуди от сигила на Рейни, който пулсираше зад клепачите му с ритъма на сърцебиенето по време на покой. Отвори очи. Знаеше, че не бива да си мърда главата, но поне се увери, че е в легло и че е сам. Две положителни неща при дадените обстоятелства. Надигна се полека от възглавницата и видя, че дрехите му не се намират там, където би трябвало да ги е захвърлил. Сигурно чистачите бяха излезли от гнездата си под леглото, за да ги извлекат и да ги почистят от всички почти невидими следи от пърхот, кожни люспици, атмосферни частици и остатъци от храна.

— Мръсотия — обяви той с натежал език, замаяно си представи как подобни чистачи почистват съзнанието му и отпусна пак глава на възглавницата.

Сигилът на Рейни започна да примигва настоятелно.

Недъртън седна предпазливо. Да стане от леглото щеше да е истинско изпитание.

— Да?

Пулсирането престана.

— Un petit problème 3 3 Един малък проблем (фр.). — Б.пр. — заяви Рейни.

Той затвори очи, но така виждаше само сигила ѝ. Отвори ги.

— Тя е твой шибан проблем, Уилф.

Недъртън се намръщи — стресна го нечовешката болка, която промяната на изражението му предизвика.