Тъкмо излизаше от пекарната, когато се появи сигилът на Мейкън.
— Да?
— Ако прехвърлим твоето момче във Франкфурт, ще можеш ли да инструктираш немския пиар екип утре заран, в десет твое време?
— А то къде е в момента?
— На летището в Кайро, има разрешение за излитане. Закарали сме перито на Флин за това полукълбо в Париж, така че, ако е на линия по онова време, ще можеш да ги инструктираш заедно.
— Добре ми звучи. Нещо друго?
— Не. Ще идваш ли на барбекюто в неделя?
— С колесарчето.
— Странен тип си ти, Уилф. Чух, че си снабдил и приятелката си с такова.
— И двамата ще дойдем.
— Щом искаш да фетишизираш извънредно теснолентово изживяване — каза Мейкън, — твоя си работа.
— Ако прекарваше повече време тук горе — възрази Уилф, — можеше да започнеш и да оценяваш подобен тип неща. Отпускащо е.
— Твърде много е като за мен — заключи Мейкън весело и сигилът му изчезна.
Утре трябваше да ходи до Пътни, напомни си Недъртън, след като поръча две двойни еспресо за вкъщи. Два следобед. Часът за втората му, поддържаща процедура. Ако времето бъдеше слънчево, щяха да карат колела. Съмняваше се, че срещата с немските пиари ще продължи кой знае колко.
Винаги беше приятно да види Флин.
Идеята да превърна в „Трети свят“ миналото на алтернативен континуум дължи всичко на „Моцарт с огледални очила“ (1985 г.) от Брус Стърлинг и Ливайс Шайнър, макар че там пътуването е физическо, с фокус върху експлоатацията на добива на природни ресурси. Филтрирана през симулационен гейминг, телеприсъствие и дронове, тази идея прерасна в нещо, за което бръщолевех на Джеймс Глейк при първата ми среща с него, точно когато започвах проекта, превърнал се в тази книга. (По-късно той привлече вниманието ми към онзи цитат от Уелс).
Описанията на Чийпсайд и Нюгейт дължат много на „Цилиндърът на мистър Бригс“ (2011 г.) на Кейт Кахуун.
Няколкото пейзажа, включени в Лондон на Уилф, са от интервюто на Джон Фокс с Етиен Джилфилън за мартенското издание на „Фортиън таймс“ от 2011 г.
В хемпстедската си градина Ник Харкауей ми разказа ужасяващи неща за вътрешното устройство на гилдиите в лондонското Сити, а тъй дълго избягвах да си пъхам носа в съвсем буквалните истини за тях.
„Град Задник“ — Buttholeville — е заглавието на песен с текст (и, предполагам, заглавие) от Патерсън Худ.
Колкото по-дълго време пиша романи, толкова по-високо оценявам пробните им читатели. Този тук бе прочетен от мнозина, като не забравяме, разбира се, съпругата ми Дебора и дъщеря ми Клер. Пол Маколи и Джак Уомак прелистваха безброй почти еднакви версии на първите стотина страници. Нед Бауман и Крис Накашима-Браун нагазиха през студените води на книгата до средата — винаги ценна, но тънка работа. Джеймс Блейк и Майкъл Сейнт Джон Смит сториха същото, но по-близо до завършека. Шон Крофърд, Луис Лапренд и загадъчният В. Харнел поработиха в нещо като екип. Мередит Яянос зорко държеше под око инспектор Лоубиър, гласовито и речовито „минно канарче“ в среда, за която не знам почти нищо. София Ал-Мария прочете първата завършена версия и много помогна с Хамед по отношение на футуризма на Залива.
Мартин Симънс предложи да се използват пакетирани битумни керемиди за самоделното укрепление.
Мистър Робърт Греъм много щедро осигури жизненоважен хардуер за писане.
Редакторът и литературният ми агент са чудесни, нищо ново.
Благодаря на всички ви.
Ванкувър, 23 юли 2014 г.
Посттравматично стресово разстройство. — Б.пр.
От термина „глич“ — временна (и обикновено дребна) неизправност в работата на една (електронна) система или механизъм. — Б.пр.
Един малък проблем (фр.). — Б.пр.
Компостирането е процес, представляващ контролирано разграждане на органични материали чрез аеробен или анаеробен биологичен процес, в резултат на който се получава хумусоподобен материал, наречен компост или биотор. — Б.пр.
Актиничната кератоза (известна още като соларна или слънчева кератоза) е кожно заболяване, което води до образуването на кожни лезии. — Б.пр.
Thylacinus cynocephalus , тасманийски вълк. — Б.пр.
Става дума за хумористична поема на Брайън О’Нолън за това как пинта бира е най-добрият другар в лоши дни. — Б.пр.
Bullpup (англ.) — огнестрелно оръжие, при което пълнителят и механизмът са изтеглени зад спусъка; това позволява по-дълга цев (например при снайперски пушки) при еднаква дължина със стандартните модели. — Б.пр.
Читать дальше