Уильям Гибсон - Периферни тела

Майка ѝ — сега, когато „Колдайрън“ произвеждаше всички лекарства и то по поръчка — вече нямаше нужда от кислород. Междувременно, в случай че на някого му потрябва нещо, бяха купили „Фарма Джон“, чиито надценки, по предложение на Флин, съкратиха наполовина, с което го направиха най-обичаната самостоятелна верига в страната, ако не и в света.

Флин взе стъкления буркан, без да си дава труд да заключи вратата и закрачи по пътеката, която утъпкваха между двете къщи и вече започваше да изглежда така, все едно винаги си е била там.

Малко по-рано, докато се разхождаха по Укреплението, беше казала на Ейнзли как понякога се притеснява, че всъщност не постигат друго, освен да градят собствена версия на клепта. На което старицата отвърна, че това не е просто хубаво, а жизненоважно всички те да не го забравят. Понеже хората, които не си представят, че са способни на зло, са лишени от голямо предимство при заниманията си с онези, които нямат нужда да си представят, понеже вече са зли. Каза също и че винаги е грешка да вярваш, че тези, другите, са различни, специални, заразени с нещо нечовешко, подчовешко, фундаментално чуждо. Което напомни на Флин определението на майка ѝ за Корбел Пикет. Че злото не е лъскаво, а е просто резултат от обикновена безсърдечна лошотия, гимназиална злоба, намерила достатъчно пространство, независимо как се е случило, да се разрасне като буренак. Да, беше по-голяма и предизвикваше по-ужасни резултати, но никога не надрастваше обикновената човешка лошотия. И това важеше, по думите на Ейнзли, и за най-ужасните чудовища, сред които тя самата се беше движила толкова дълго. На Флин, както каза, можеше да ѝ се струва, че в Лондон работата ѝ е да бъде търпелив гледач сред големи и особено отровни животни, но случаят не беше такъв.

— Всички сме само хора, скъпа — заяви Ейнзли, докато сините ѝ стари очи се взираха в Темза, — и забравим ли го, сме загубени.

Животът с Рейни беше малко като да си сложиш когнитивен имплант, но в много отношения беше по-приятен, помисли си той, докато ставаше от леглото и я поглеждаше. Рядко забелязваше луничките ѝ например, или че обхващат толкова голяма площ, или, всъщност, че му харесват. Сега покри някои от любимите си с ъгълчето на завивката и отиде да си измие зъбите.

Сигилът ѝ се появи още преди да е започнал.

— Да?

— Кафе — заяви Рейни и Уилф я чуваше прекрасно от спалнята, а не само по телефона.

— Ще използвам машината веднага щом си измия зъбите.

— Не — възрази тя, — там долу в агенцията за фалшиви новини има истинско италиано. Такова еспресо искам! — Каза го с тон, който намекваше за порнография. — И то с каймак!

— Ами обади се долу!

— Ти ми съсипа кариерата, постави ме в положение, в което ме принуди да подам оставка от завиден правителствен пост, и накрая се стигна дотам да ме заплашват убийци на заплата в тайните служби на Нова Зеландия, а не искаш да ми донесеш свястно, направено от човешка ръка кафе? И кроасан от онази пекарна отсреща…

— Добре — съгласи се Недъртън. — Нека си измия зъбите. Вярно е, че те спасих от онези даркнет кивита, които надали бяха тайни правителствени убийци, и те доведох тук, под защитата на британските тайни служби. Така да се каже.

— С каймак! — повтори тя сънено.

Публицистът си изми зъбите, докато си припомняше как се е наложило Лоубиър да измъкне Рейни от Канада, после да я вкара в Англия и как накрая се бяха оказали заедно в леглото, не за първи път, но определено за първи, без той да е пиян. И как ѝ беше признал, май в най-нелепия изблик на сутринта след случката в, както му се струваше, дългата му кариера такива изпълнения, чувствата си към Флин или по-скоро към периферника ѝ, или и към двете, а Рейни му посочи, че момичето наскоро му е станало клиент. И нима той, попита го, нямаше предостатъчно доказателства какво се случва, ако се забърква с клиентите си? Ама Флин не беше Дийдра, възрази той. Да обаче, отвърна Рейни, самият Уилф несъмнено беше човек толкова незрял, че да вярва, че собствените му еротични проекции биха имали същинска тежест в реалността. След което го придърпа обратно в леглото и проведоха спор на друго ниво, макар и от същото положение, и той започна да вижда нещата по нейния начин. Скоро стана очевидно, че Флин и шериф Томи са двойка и ето го Уилф да се облича в новосподеления с Рейни апартамент и да излиза на улицата в слънчевия следобед в Сохо, благодарен както винаги, че плановете да се разшири косплей зоната покрай Чийпсайд така и не са били изпълнени.