Уильям Гибсон - Периферни тела

Животът тук я държеше здраво заземена. Смяташе, че това заземява и всички останали. Имаха неизказано споразумение никога да не наричат имота „укрепление“, вероятно защото не искаха никой да го смята за такова, но всъщност си беше крепост. Конър и Клоувис държаха собствена къща на още стотина метра от тяхната. Бъртън и Шейлин живееха в града, в жилищното крило на сградата на „Колдайрън САЩ“. Тя се издигаше — цял масивен блок — на мястото на търговския център, в който навремето се помещаваха „Фаб“ и „Суши Барн“. Хонг държеше новия си централен „Суши Барн“ отсреща, на ъгъла, горе-долу същия като предишния, но по-лъскав, а до него имаше и клон на „Хефти Фаб“. Флин не искаше да го кръщават така, но Шейлин заяви, че „Форевър Фаб“ не е име с подходящо глобално звучене, освен това трябваше да кръсти по някакъв начин и всички бивши клонове на „Фабит“. Днес във всеки „Хефти Март“ имаше „Суши Барн“, дори и да е просто в другия край на тезгяха за хапки.

Флин всъщност не харесваше особено деловата част на начинанието. Предполагаше, че го мрази горе-долу толкова, колкото му се радва Шейлин. „Колдайрън“ определено имаше по-малко пари сега — много по-малко, понеже веднага щом Матрьошката се олюля и впоследствие рухна, отрязана от финансовите модули на сър Хенри, „Колдайрън“ започна да деинвестира, за да върне икономиката обратно до по-нормално положение, каквото и да означаваше това днес. Но все още разполагаха с повече пари, отколкото човек може да си представи или, честно казано, да следи. А Гриф беше казал, че това е хубаво, понеже имаха сума неща за вършене с тях, повече, отколкото можеха да предвидят.

Флин отнесе празната чаша до мивката, изплакна я, сложи я да се суши и надзърна през прозореца към склона, където бяха построили площадката за кацане на „Марин Уан“ 17 17 Позивните на хеликоптера на президента на САЩ. — Б.пр. , с който Фелиша идваше да я навести. Изобщо не се познаваше, че там има нещо, дори ако си застанал право в средата. Сателитите не можеха да различат площадката, понеже беше построена с наука от „Колдайрън“, която използваше технологии от далечното бъдеще.

Обикновено при посещенията на Фелиша си говореха в кухнята, докато Томи седеше в дневната и се закачаше с момчетата от Тайните служби — или поне с онези, които харесваше. Понякога при посещенията ѝ от града идваше и Брент, обикновено заедно с Гриф, и тогава разговорите бяха по-делови, за зареждането с ваксини срещу заболявания, които в момента никой не знаеше, че върлуват по света или в кои страни е най-добре да построят заводи за фагове, или пък си говореха за климата. Бяха се срещнали с Фелиша малко след като вицепрезидентът Амброуз получи емболия и беше доста неловко, понеже президент Гонзалес споменаваше Уоли, както го наричаше, с, както им се струваше, истинска и мъчителна обич, и понеже Флин знаеше, че е умрял, след като Гриф ѝ показа запис на собственото ѝ тържествено погребение и ѝ обясни какво точно е довело до подобен развой.

До сушилника за съдове имаше стъклен буркан, пълен с няколко от старите пръсти и един палец на Конър. Беше ги подарил на Флора, дъщерята на Литония. Бяха ранни версии, принтирани от Мейкън в стария „Фаб“, с двигатели, отпечатани някъде другаде, преди да построят хамбара. Флора ги беше забравила сутринта, когато дойде на гости. Беше им лакирала ноктите в лигаво розово и Флин забеляза, че палецът мърда леко — основният проблем на първите няколко принтирани серии. Понякога гледаше Конър да играе скуош и си спомняше колко бързо Мейкън, Аш и Осиан успяха да го върнат във форма. Сега той изобщо не сваляше композитната протеза от няколко части, просто я носеше постоянно, но продължаваше да държи и своята версия на Павел горе в бъдещето. Флин не си представяше тя самата да използва друг периферник.

— Дявол го взел, не! — възрази Леон веднъж на вечеря, когато тя го заяви на глас. — Би било все едно да носиш съвсем различно тяло! — И след това накара Флора да пищи, като ѝ каза, че ако Флин роди момиченце, щяла да го кръсти Фауна.

А сега беше време да слезе долу и да обядва с всички: майка ѝ, Литония, Флора и Леон, който живееше в старата ѝ стая в момента. Литония, както се оказа, беше страхотна готвачка, така че сега Мадисън шкуркаше отвътре старата „Фермерска банка“ за ресторант, който тя и братовчед ѝ щяха да отворят — не се целеха в луксозния сектор, просто искаха да има и нещо различно от „Суши Барн“ и „Джимис“. Закусвалнята надали щеше да се превърне във верига, а и ако това станеше, казваше Леон, щеше да е знак, че джакпотът все пак настъпва, при все полаганите от всички тях усилия.