Уильям Гибсон - Периферни тела

— Охрана — промърмори тихичко мъжът с черния цилиндър. — Код червено! Червено!

Дали предупреждаваше някого за червеното нещо?

С ъгълчето на окото си Флин видя Недъртън, който сигурно беше открил, че оковите му също са се разпаднали, да се опитва да се изправи. Изръмжа му:

— Сядай долу, Уилф!

Той я послуша.

— Хей, Хенри — обади се лукаво весел мъжки глас от стълбищната площадка, — съжалявам, че счупих колата ти! — Екзоскелетът излезе през арката с хомункулуса на масивните си плещи под стъкления буркан. Спря и сякаш премери с поглед мъжа с цилиндъра, само дето нямаше очи, които да се виждат.

— Червено — повтори Възпоменателят тихо.

— Съжалявам, че убих шофьора ти и охранителния корпус — продължи инфокламният глас, все едно се извиняваше, че няма двупроцентово мляко.

Кубът се завъртя леко на ъгъла, на който балансираше. На квадратен панел, покриващ най-близката му стена, се появи Лоубиър.

— Няма да си доволен да научиш, сър Хенри — започна тя, но не с онзи глас като стържене в костите, — че наследник ти е дългогодишният ти съперник и главен трън в задника, Марчмънт-Семьонов. Постът на Столичния възпоменател е нелеп от едно време, но до този момент си мислех, че се справяш доста добре предвид обстоятелствата.

Мъжът с цилиндъра не отговори.

— Система за строителство на недвижими имоти, свързана с екстракция на ресурсите? — попита Лоубиър. — И заради това си счел за разумно да сключиш сделка с човек като Ал Хабиб?

Възпоменателят продължи да мълчи.

Полицайката въздъхна и кимна:

— Бъртън!

Екзоскелетът вдигна и двете си ръце. Зловещо загорелите му длани бяха изчезнали, носеше черни роботски ръкавици, и двете свити на юмруци в момента. Върху дясната му китка се отвори малък люк и оттам се показа вторият пистолет-близалка. За секунда от малко по-голям люк на дясната китка се появи палката на Лоубиър с все позлатата и бялата ѝ слонова кост. Бъртън явно имаше по-добра представа как се насочва оръжието, понеже Възпоменателят направо се оголи до кост, празните му дрехи се свлякоха на пода с трополене и високият му цилиндър се търколи в кръг по пода.

— Е, кого остана да убия — попита Флин, като им показа, че още държи своя пистолет-близалка, — за да ви накарам да се размърдате и в кочана, та да спрем шибаните Вътрешни, преди да са ни избили с дроновете си? А?

— Смъртта на сър Хенри лиши съперника ви от онзи вид подкрепа, която ви оказваме сега с Лев, а аз се възползвах от възможността да действам незабавно, още след пристигането на сър Хенри тук, с предположението, че ще се окаже виновен. Което доведе до промяна във влиянието и позволи на Вътрешна сигурност да се изтегли, а заповедите им са отменени.

— Мамка му — промърмори Флин и свали оръжието. — И какво трябваше да купим, за да се осъществи този план?

— Достатъчен дял от родителската корпорация на „Хефти Март“, както разбрах — обясни Лоубиър, — макар още да не знам подробностите.

— Купили сме „Хефти“?

— Значителен дял от тях, да.

— Как може да се купи „Хефти“?

Беше все едно да се сдобиеш с луната.

— Може ли да се изправя? — попита Уилф.

— Искам да се прибера вкъщи — обади се Дийдра.

— Предполагам, че искаш — съгласи се Лоубиър.

— Баща ми ще ви бъде много сърдит.

— Ние с баща ти — отвърна полицайката — се познаваме от много време, ще призная с мъка на сърце.

На вратата междувременно се беше появила Аш, в шофьорските си одежди, а зад нея крачеше Осиан в черно кожено яке и с дървената кутия за пистолетите под мишница. Отиде до Флин, без да изпуска от поглед дулото на близалката ѝ, като странеше внимателно от него. Постави палисандровото дъно на подлакътника на креслото ѝ, където се бяха намирали железните гривни, вдигна капака, внимателно взе оръжието от ръката ѝ, намести го във филцовото му гнездо и затвори кутията.

— Лека нощ, мис Уест — каза Лоубиър и екранът угасна.

— Време е да тръгваме — заяви Аш. Погледна към Дийдра. — Ти оставаш тук.

Художничката ѝ се озъби.

— И това. — Аш посочи с палец червения куб. Той се завъртя, изправи се и полегна на една страна, блъсна се със силен трясък в белосаните железни врати на килиите на втория етаж и няколко от лампите угаснаха. После, също толкова шумно, се метна към отсрещната стена. Там направи салто, падна и се приземи отново на единия си връх. И започна да се върти, а ъглите му профучаваха бясно на сантиметри от брадичката на Дийдра. Тя не беше помръднала.