Уильям Гибсон - Периферни тела

— Не знам какво си направила, но спаси задниците на всички!

— Нищо не съм направила — възрази Флин. — Лоубиър и момчетата успяха. Къде е Гриф?

— Във Вашингтон. Занимава се с Вътрешните. Или по-скоро ги строява. Запознава ги с новия директор, както е казал на Мадисън Томи.

— А той къде е?

— Тук нейде. Преди малко го видях с Мейкън и Едуард… — Джанис се озърна, не забеляза никой от тримата и отново се обърна към Флин. — Намериха Пикет.

— Трупа му ли?

— Печатарския му задник, за нещастие.

— Къде?

— В Насау.

— Бил е в Насау?

— И сега е в най-черния списък на Вътрешните за забрана за летене — там е, откакто Гриф се докопа до телефона… — Джанис отпи от бирата си. — Междувременно изглежда, че брат ти най-сетне си е паднал по Шейлин.

Флин проследи посоката на погледа ѝ и видя Бъртън, кацнал на една от онези малки самоходни колички, с бира в ръка, да си говори нещо с Шейлин, която седеше на ръба на едно от бюрата, наведена към него.

— Не се е случило в библейския смисъл на думата — уточни Джанис, — понеже тя не би искала да му скъса шевовете. Въпрос на време е обаче, така ми се струва.

— Сладката сестра на Бъртън — обади се Конър зад гърба на Флин и тя се извърна да го види кацнал на инвалидна количка, чиито дръжки стискаше Клоувис. Попита го:

— Как е Дийдра?

— Вероятно си прави нови татуировки в чест на преживяното приключение. Пратих я у тях с такси.

— Какво си ѝ направил?

— Наплясках я. Покрещях ѝ. Не мисля, че всъщност я впечатлих особено… — Конър погледна към Джанис. — Бира за ранения боец?

— Веднага — отвърна тя и изчезна.

— Павел обаче си го отнесе — отбеляза Флин.

— Лоубиър ми нареди да се пробвам, ако се отвори възможност. Костюмът ми притежаваше известни качества на паракрило, така че не скачах съвсем на сляпо. Идеята беше да очистим Хамед, преди да успее да дръпне спусъка на дроновете на Вътрешните тук при нас. Не успяхме, разбира се. Има си причина да не са ме взели във Военновъздушните сили, нали? Лоубиър поръча чисто нов периферник в замяна. Плюс един лично за мен.

— Изи Айс! — приветства момичето Мейкън. С Едуард се държаха за ръце, а в свободните стискаха по бира.

— Дай да дръпна една глътка, Мейкън! — примоли се Конър, тъй че майсторът му подаде бутилката си и я наклони така, че той да успее да отпие. Конър избърса уста с опакото на останките на лявата си ръка.

А след това Флин видя Томи да влиза от главния вход, право през мястото, на което навремето стоеше големият пясъчник за пейнтбол-танковете. Засия срещу нея, все едно тя е някакво чудо.

След като се върна от традиционната в сряда разходка с Ейнзли по протежение на Укреплението, Флин си навлече най-старата риза на шерифската служба — онази, на която още имаше униформен знак на „помощник-шериф“. Беше най-удобната за носене над коремчето ѝ дреха, а и ѝ напомняше за него. Може би се превръщаха в нещо като Джанис и Мадисън, уеднаквяваха се, макар че Томи като цяло носеше едно и също всеки ден, в униформа или без, а тя разполагаше със стилистите на „Колдайрън“ за публичните си изяви. Просто се налагаше да отблъсква постоянно предложенията им за разни нови дизайнерски щуротии, което само по себе си беше същинска платена работа.

Флин влезе в кухнята, сипа си чаша сок от хладилника и я изпи на крак, като се питаше — като всеки път засега — как бяха успели да построят нещо подобно без асемблери. Бяха вдигнали новия ѝ дом на стотина метра от старата къща, в дотогава неизползвано пасище, и нямаше начин да се познае, че не е бил строен през осемдесетте години на двайсети век, а после поддържан и постепенно преустройван по малко от човек, който можеше да си позволи нещо подобно, но не кой знае колко повече. И всичко бяха направили, без да вдигат никакъв шум, наистина бързо. Томи спомена, че са използвали куп различни лепила, нито едно от които — токсично. Така че ако човек видеше главичка на гвоздей, то тя не беше истинска, а само имитация, сложена на съответното място. Разбира се, както Флин научи с времето, да разполагаш с толкова ужасно много пари за строежа, че да не ти пука колко харчиш, беше почти същото като да притежаваш асемблери.

Бяха построили по същия начин и хамбара, но с цел да изглежда стар колкото старата къща, поне от външната страна. Там живееха Мейкън и Едуард и вътре се справяха с цялото си специално принтиране — всичките неща, които „Колдайрън“ трябваше да внимава да не излязат на бял свят твърде рано. Индустриалният шпионаж беше обявен за най-големия им проблем от самото начало, понеже цялата корпорация се крепеше на това да знае как се правят неща, с които никой друг не е запознат, не и в миналото. А те все още се намираха в самото начало, честно казано, на разработването на джакпотното технологично цунами. Пуснеха ли твърде много наведнъж, казваше Ейнзли, земята щеше да се продъни под краката им, така че голяма част от програмата касаеше постепенното разкриване на тайните. Понякога, особено откакто Флин беше бременна, ѝ се щеше да знае накъде е тръгнал светът. Ейнзли казваше, че няма начин да узнаят, но поне бяха сигурни, че правят всичко по силите си да не стигне до едно конкретно положение, което не беше никак малко.