Саймон Морден - Теории за полета

Тя настръхна.

— Умират със стотици.

— А двете хиляди, които държиш в кулата? Те какво правят? — Той я видя как се сепна. — Ако разполагах с тях, нямаше да се налага да разкривам съществуването на ИИ. Действията ти дадоха нежелани резултати — той ще изгуби достъпа до ресурсите, които са му необходими, за да функционира. Свали физическите печати на квантовия компютър и го включи. ИИ се нуждае от него.

Тя кимна пребледняла и той продължи:

— Аз поемам всичко, което е свързано с провеждането на тази война, защото ти ще си затънала до ушите в политика. Ще се свържеш директно с президентите на ЕС и САЩ. Ще им кажеш, че до една календарна година можеш да им предадеш една безопасна, стабилна, функционираща Метрозона. Ще им кажеш, че цената е те да разкарат свои жопы от очите ни. И накрая ще ги увериш, че ако дори си помислят да натиснат големия червен бутон, ще им съсипеш икономиките за следващите сто години. Разбра ли?

Соня прехапа долната си устна и Петрович зачака.

— Мислех си — рече тя, — че ще вземем северната Метрозона за нашите хора.

— Така и ще направим. Просто трябва да изтъргуваме следващите дванайсет месеца. Довери ми се. — Той накара образа, който тя виждаше на екрана, да се усмихне. — Някога да съм те подвеждал?

— Все още не — призна тя.

— Властта не ме интересува. Не искам да управлявам нищо. Но стига дребни пропуски. Трябва да поправя нанесените вреди и губя време, с което не разполагам. — Той прекъсна връзката. — Тук ли си още?

[Винаги.]

— Превземи сателитите, които ни трябват. Без тях сме изгубени, а те, така или иначе, ще се опитат да ги изключат. Взимай всичко, което ти се прииска. Без никаква деликатност. Соня ще предаде компютъра на Виртуална Япония изцяло за твоя употреба.

[И какъв ще е краят?]

— Това е нещо, което никой от нас не може да изчисли.

[ЕОС заповядаха да бъдат унищожени останалите мостове. Ще бъдем откъснати от всякакви допълнителни ресурси. Ще разчитаме само на себе си.]

— Винаги е било така.

Експлозивите избухнаха, централната част на моста Ватерло се издигна във въздуха и се сгромоляса на големи късове в черната вода. Бреговете бяха залети от големи вълни. Последваха един след друг Хънгърфорд, после Уестминстър, Ламбет, Воксхол.

Петрович гледаше как над сградите се издигат пушек и пара. Върху лещите на камерата му се наслои прах и той я свали, за да я одуха. Видя собственото си лице, не като в огледало, а такова, каквото го виждаха другите.

— Винаги е било така — повтори той.

[Какви са заповедите ти, водачо?]

— Ако частите на ЕОС и ИВМ искат да продължат да се бият с Външните, могат да се считат за наемници под мое командване. Ако не желаят, могат да предадат оръжията си на никкейджин и да се изтеглят. Ако изберат да се изправят срещу нас, ще ги оставя на милостта на Външните. Без никаква помощ от Джихада. А иначе, изтласкваме Външните назад, пречупваме волята им, изпращаме пехотата да разчисти останалите изолирани групи. Започни да работиш от центъра, квартал след квартал. Съсредоточи силите ни. Използвай танкова десантна тактика, за да доставиш бързо бойците ни на нужните места. — Той си пое дълбоко дъх. — Стига да можеш да се справиш с всичко това.

[По твоя команда.]

— Ха. — Петрович закачи камерата на мястото й и прецени на каква височина от улицата се намира. Един огромен, нисък и зелен танк, идващ от север, мачкаше асфалта на път към кръстовището.

Петрович прескочи парапета и се плъзна по решетките му така, че краката му да увиснат над улицата. Скок от два, два и половина метра. Пусна се и подви колене, а когато усети сблъсъка, веднага се претърколи.

После стана и отупа дрехите си, а командирът на танка нареди на чудовищната си машина да спре. Отгоре й се изви синкав облак неизгорял дизел.

— Доктор Петрович.

— Майоре?

— Наредено ми е да се изтегля към летището извика мъжът отгоре.

— Знам.

Двамата погледнаха към Странд. Хеликоптерите се отдалечаваха на изток, но оставяха след себе си кипяща, движеща се маса от полуработещи коли и горящи отломки. Подир тях се движеха фигури, облечени в синьо, и от време на време се чуваше по някой случаен изстрел.

Валентина, стиснала в ръката си автомат калашников, излезе на улицата иззад Съмърсет Хаус. Тя премина на насрещния тротоар, прескачайки разкривените тела, които препречваха пътя й, и се изправи пред Петрович.

Хвана брадичката му и завъртя главата му наляво, а след това надясно.