Саймон Морден - Теории за полета

Петрович видя как мъжът хвърля поглед назад и зърна широката огледална лента над очите му. Той използваше навигационна система — знаеше точно къде се намира и откъде трябва да мине. Кутията с капаците на Петрович се намираше в джоба му и непрекъснато се блъскаше в бедрото му, но той не можеше да си позволи да изгуби време, за да ги сложи.

Звукът на сирените, идващ откъм двора зад Кингс Крос, леко се промени. Те се приближаваха изотзад към него.

Мъжът, когото Петрович преследваше, знаеше това — беше хакнал комуникациите на контролния център на ИВМ. Той сви рязко вдясно и нахълта в някаква ниска и мръсна офиссграда, с натрошени стъкла на прозорците и изкъртени врати.

Петрович също влетя вътре, а зад гърба му вече проблясваха синьо-червените полицейски лампи. Във фоайето цареше сумрак, лампите и кабелите бяха изтръгнати от облицовката на тавана, виждаха се скелетите на някогашните прегради, разделяли залите на малки офиси. Глупаво беше да влиза тук — лесно можеше да бъде нападнат от засада, а криенето беше още по-лесна работа.

Той вдигна карабината и огледа през мерника й потрошеното офисобзавеждане и птичите нечистотии.

Над главата му се разнесе шум. Цевта подскочи нагоре, той стреля и проби дупка в останките от висящия таван. В бетонната стена над него се оформи кратерче.

Бойците на ИВМ се намираха пред входа. Не му оставаше много време, преди да го спрат.

Нагоре по стълбите. Мъжът се беше запътил към покрива. Докато Петрович изкачваше с пъхтене стълбището, осъзна, че в това няма никакъв смисъл. На мястото на мъжа той щеше да предпочете да остане на приземния етаж. Площта беше огромна и осигуряваше добро прикритие. Изкачвайки се нагоре, попадаше в капан. ИВМ просто трябваше да го изчака да се покаже.

Тогава, значи, имаше друга причина, друг план, освен ако мъжът не беше просто болван . Което беше напълно възможно.

Откъм стълбите се разнесе шум. Отвори се врата, проблесна слънчев лъч и вратата отново се затвори — мъжът беше стигнал до покрива, и само след няколко секунди Петрович също се озова там.

Той отвори вратата с рамо и се претърколи през глава по покрива. Тъмната фигура вече осезаемо накуцваше, но въпреки това се придвижваше достатъчно бързо, че да стигне почти до средата на сивкаво-зеленикавата плоскост.

Би могъл да стреля и да пропусне. Би могъл да го притисне до ръба на покрива, за да е в по-сигурна позиция. Петрович продължи напред.

Мъжът скочи върху парапета и полетя напред. В движенията му не се забелязваше никакво колебание, не се спря дори за миг. Петрович се блъсна в преградата и погледна надолу. Видя покрива на по-ниската сграда и тичащия по него мъж, който продължаваше да накуцва с левия крак.

Петрович реши, че това е почти на ръба на възможностите му, но, така или иначе, реши да се пробва. Пое си дълбоко дъх, задържа го и се прицели. Внезапно го обзе свирепо спокойствие.

Натисна спусъка.

И мъжът рязко отскочи встрани. Мястото, на което се бе намирал допреди миг, цъфна и във въздуха се разхвърчаха парчета изолация.

Той получаваше сателитна информация в реално време. Което струваше маса пари.

Разстоянието до долния покрив беше доста голямо. Мъжът беше успял да го преодолее, така че Петрович също реши да опита. Приземи се върху настилката и успя да си навехне китката при опита да се претърколи, за да смекчи удара. Изправи се и поднови монотонния си бяг. Трябваше да поддържа мишената си в движение и да не му позволява да отдъхне дори за миг.

Пред тях се появи недовършена сграда, по която като че ли не беше работено от доста дълго време. Етажите без стени и оголените греди бяха скрити под покривало от парцалив найлон.

Ако Петрович успееше да вкара плячката си вътре, връзката с небесния й шпионин щеше да стане напълно безполезна.

Мъжът като че ли беше решил да улесни задачата му. Той прескочи парапета и се вкопчи в скелето, прикрепено към едната страна на строящата се сграда. Увисна на една от траверсите и започна да се плъзга надолу, като редуваше захвата на ръцете си, за да забави падането.

В мига, в който Петрович застана на ръба, мъжът се спря и се шмугна под покривалото на сградата три етажа по-долу, от другата страна на триметровата пропаст.

Петрович метна карабината през рамо, прекрачи парапета и се стегна. Ако паднеше, преди да е стигнал до скелето, щеше да умре. И по-важното беше, че мъжът щеше да се измъкне. Приклекна и се оттласна от стената.

Прелетя разстоянието с протегнати ръце. Пред погледа му прелетя първото ниво. Инерцията го отведе до долната платформа и го стовари върху дървените дъски, които бяха наредени върху скелето.