Саймон Морден - Теории за полета

— Кои са те? Следователи на Съюза? Не се държат като такива.

— Не. Не са от Съюза. — На лицето на Петрович потрепна мускул.

— Кои са тогава?

— ЦРУ. Кажи на Марченко да се обади на Чейн. А като говорим за дявола…

Една очукана сива кола спря с потракване зад звяра на Григорий. Той погледна в страничното огледало.

— Какво искаш да направим?

Петрович се отдръпна от отворения прозорец. Можеше да види смачканата физиономия на Чейн зад волана.

— Пазете ми гърба, става ли? Не вярвам, че тоя тук ще направи нещо друго, освен да стои наблизо и да гледа бързоизстиващия ми труп.

— Дадено — отвърна Григорий. — Добрый ден, товарищ.

Прозорецът се затвори с жужене и колата бавно слезе на улицата.

Чейн се пресегна и отвори пасажерската врата. Петрович бавно се приближи и седна вътре.

— Какво искаше тоя? — попита Чейн.

— Марченко ме кани да пийнем някой коктейл. Парти с вратовръзки, не представлява интерес за теб.

— А истинският повод?

— Най ми е лесно да сляза от колата и да ида да свърша нещо полезно. Или просто можеш да потеглиш. — Петрович се пресегна, за да закопчае предпазния колан, но когато Чейн промърмори нещо под носа си, той размисли и тръгна да слиза. — Хубаво. До после.

— Добре де, добре. — Чейн подкара напред, без да дава мигач или да поглежда в огледалото за обратно виждане. — Имаш ли представа колко стресираща е тая работа?

— Не. И не ми пука. — Петрович се извърна назад и погледна през задното стъкло. — Имам си собствени проблеми.

— Винаги можеш да си тръгнеш оттук — отвърна Чейн, повтаряйки думите на Соня от по-рано. — След случилото се вчера сигурно ще те приемат навсякъде. Отведи съпругата си на някое място, където няма да стрелят по нея.

— Странно, че го казваш — рече Петрович. Никой не ги следеше. Което не изключваше възможността да са наблюдавани. Той отново се обърна напред и този път вече закопча колана.

— Какво имаш предвид?

— Нищо, за което да се притесняваш. Сега, относно къртицата.

— Допреди пет минути дори не беше чувал тая дума.

— Да. А сега съм ёбаный експерт. — Той бръкна в джоба си и извади играчката. — Да видим. Машина на гъсенични вериги, пирамидална форма с пилон в средата, върху който са разположени сензори, странично разположени ракетни пистолети, всеки от които има двеста градуса обхват на стрелбата, двуцевка за стрелба на близко разстояние. Захранван от четири презареждащи се нанотръбни батерии, електроника със защита от електромагнитни импулси. Да ти звучи познато?

— Болезнено познато.

— Значи си попаднал на автентичен образец. — Петрович вдигна глава от екрана. Тъкмо минаваха покрай Хайд Парк. В който сега нямаше жива душа. Вятърът разнасяше последните останки от скитническия квартал; върху оградата, заобикаляща парка, пърхаха разкъсани найлони, парчета кашони и парцали. Булдозерите, които бяха вкарани вътре, от месец не бяха помръдвали от местата си и работата беше замряла. Някои от членовете на съвета на Метрозоната искаха всички тела, които бяха заровени в земята или просто лежаха отгоре й, да бъдат събрани и погребани някъде другаде.

— Още нещо.

— Какво? — попита Чейн.

Петрович отмести поглед от стъклото.

— Механизъм за самоунищожение. Тези неща са мобилни термобарични бомби. Предполагам, че гранатата на ИВМ е подпалила горивовъздушната смес, преди тя да е достигнала критичната си концентрация. Затова сте успели да намерите парчета за анализ. Само още няколко секунди и щяхте да сте изгубили всичко и всички, щяхте да бъдете изкормени от ударната вълна и изпепелени.

— Ще ми го преведеш ли?

— Извадили сте късмет.

— Няма да забравя да го предам на следващия по веригата — изръмжа Чейн, докато колата заобикаляше Мраморната арка.

— Какво е пазело?

— Аз… не те разбрах.

Петрович рязко затвори играчката.

— Очевидно. Тези неща не са за туристи, Чейн — този робот е трябвало да държи Външните по-далеч от нещо. Известно време сигурно е успявал, но после патрулът на ИВМ се е натъкнал на него и всичко е отишло на пиздец . Разгледай сателитните снимки — инфрачервените, ако успееш да се добереш до тях — или просто прати войници да претърсят района, докато не откриете какво е било.

За последен път се беше озовал на Еджуеър Роуд, когато се бе запътил да спасява Соня от Райската милиция. На края на улицата се бе издигала църквата на Маделин, преди да изгори, а под натрупаните отломки бе заровен един джихадски робот унищожител.