Саймон Морден - Теории за полета

— Пренесохме уреда за баланс на масата долу, както помолихте — рече той. Петрович се огледа. Най-накрая забеляза, че машината я няма.

— Да. Добре сте направили. — Той изпъна гръб и пръстите му се успокоиха.

— Вижте какво, искам и двамата да седнете за малко. Мисля, че знам каква ще е следващата ми стъпка.

Двамата си придърпаха по един стол и го погледнаха с очакване. Петрович се зачуди как ли ще реагират на думите му.

— Имаме нужда да се откъснем от това. И без това в следващите няколко дни, докато нещата не се поуспокоят, няма какво да правим тук. Така че ще се захванем с нещо различно. С един gedankenversuch .

— С какво? — попита Домингес.

— Мисловен експеримент — промърмори Макнийл и се обърна към Петрович: — Върху какво?

— Обществото. Искам да ми проектирате едно човешко общество. Не утопия, а такова, което познава недостатъците си и съдържа механизми за отстраняването им. Което е по-добро от нашето в момента. Богато на информация. Преодоляло оскъдицата. В което познанието е валута. Такива неща. — Петрович погледна към смаяните им лица. — Можете ли да се справите?

Домингес смръщи гъстите си вежди.

— Предполагам. Мога ли да попитам защо? Това част от обучението ни ли е?

Петрович се облегна назад и сплете пръсти зад тила си.

— Да. Не мисля, че е редно да се специализирате само в една тясна сфера. Трябва да сте способни да прилагате по-широко способностите си за решаване на всякакви проблеми. Да видим как ще се справите с този.

— Казахте няколко дни. — Макнийл се наведе напред. Думите му породиха интерес и събудиха ентусиазма й, и обикновено бледите й бузи сега бяха леко порозовели. — С колко време разполагаме?

— Кой ден сме днес?

— Вторник — отвърна тя.

— Значи до петък. Искам го на бюрото си в петък. — Той се изправи и бутна стола назад със сгъвката на коленете си. — Не закъснявайте.

Едва успя да стигне до кабинета си, когато кракът му зажужа. Остави го да вибрира, докато включи електрическата кана — така и не успя да се възползва от предложението на Макнийл, — и едва след това бръкна в джоба си.

Не беше тя, но номерът на екрана му беше познат.

— Ёбаный стос, Чейн. Не би трябвало да знаеш този номер.

— Много хитро, Петрович. Особено ми харесаха нападките, които отправи срещу онзи човечец, който попита: „Пич, къде ми е летящата кола?“. А после се чудиш защо обществото не обръща внимание на свързаните с науката новини.

— Не, изобщо не се чудя. Защото всички вие, до последния човек, се въргаляте в невежество като прасета в лайна. Защо ми се обаждаш? Мисля, че снощи ти казах всичко, което сметнах за необходимо.

— Ситуацията търпи развитие.

— Ето какво ще ти кажа, Чейн. Аз съм физик. Ти си служител на разузнаването на ИВМ. Няма да те карам да променяш съдбата на човечеството, а ти спри да се опитваш да ме накараш да върша твоята работа.

— Намерихме къртица.

Петрович затъкна телефона между главата и рамото си. Изля утайката от кафето си в саксията на растението и се огледа за буркана с вакуумирани гранули.

— Предполагам, че тази дума има специално значение.

— Нещо като робот. Функциониращ и въоръжен.

— Останка от Джихада? — Петрович си сипа лъжичка кафе в чашата и застана до каната в очакване водата да заври.

— Не мисля. Имам причини да смятам, че не е така.

— Ще ми кажеш ли какви са ти причините, или трябва да гадая?

— Джихадът правеше всичко с подръчни материали. Това е специално произведено.

Най-накрая през чучура на каната започна да излиза пара. Петрович натисна бутона за изключване и си наля гореща вода.

— И все пак това не е мой проблем, Чейн.

— Американско е.

— Нима? Отстрани е нашарено със звезди и ивици?

— Мисля, че не схващаш същността на проблема.

Петрович избърса лъжичката в панталона си.

— Давай тогава. Обясни ми каква е същността. — Той отнесе чашата до бюрото си и продължи да слуша, докато разбъркваше кафето.

— Знаеш ли как се контролират тези неща? Чрез късовълнов предавател. Не е нужно да ти е пред очите, операторът му обикновено се намира на километър-два от него. Двама от отряда се натъкнаха на онова нещо и то ги унищожи, преди да успеят да го неутрализират с граната. Експлозията уби още един техен колега. Това се случи във Външната зона в южните покрайнини на Епинг Форест.

— Добре.

— Само това ли ще кажеш? — попита Чейн.

— Горе-долу. Ще призная, че очевидно янките са се появили в Метрозоната незнайно по каква причина. Успя ли вече да говориш с тях за това?