Саймон Морден - Теории за полета

— Вижте — каза той, — никой от вас не е професионален политик. Повечето от вас дори не са искали да станат такива. Затова защо просто не се придържате към онова, което знаете?

Майорът повдигна вежди и с жест даде да се разбере, че иска пояснение.

— Превърнете се в компания — каза Петрович. — Кооперация или дружество с ограничена отговорност, което е собственост на работниците си. Нещо такова. Вземете парите, които притежавате, и преговаряйте с отделни личности или други компании. Купувайте услуги от свободния пазар, както всички останали, използвайте изпробвани решения, наемайте и уволнявайте както ви е удобно. Повечето преустройствени проекти не се изпълняват, защото парите потъват като в бездънна яма: паричните потоци не се контролират от хората, които живеят там. Но в случая не е така, затова се възползвайте от възможността или да се прецакате генерално, или да направите нещо различно.

— Значи — рече майорът, — ако искам хеликоптери…

— Обади се на някой, който има хеликоптери, и ги купи. Трябват ти механици? Наеми ги. Пилоти? Наеми и тях. При твоите условия. Мартин, а ти?

Нгуми се почеса под шапката.

— Трябва ми някой, който разбира от канализационни системи.

— Имаме ли някой такъв?

— Не знам — отвърна той.

— Тогава създай база данни за нещата, които знаем, и за тези, които не знаем. Помоли Люси да я направи — много я бива в това. Междувременно намери някоя компания в Метрозоната, която се е специализирала в такива неща, и я купи. Направи така, че ти да плащаш на работната сила. Те ще ти бъдат благодарни до сълзи за работата. Ако можеш да ги накараш да вярват в онова, което вършат, те ще работят още по-усилено. — Той се обърна към всички. — Можете да си го позволите. Онова, което не можете да си позволите, е да се мотаете наоколо и да си почесвате колективната жопа .

Соня вдигна ръка.

— Предлагам да гласуваме. Кои са за? — Ръката й остана във въздуха.

— Не сме имали дебат по въпроса — възрази Ямамата, макар да виждаше, че срещу неговата спусната ръка има три вдигнати.

— Щеше да е хубаво, ако гласуването беше единодушно — каза Соня, като гледаше право напред, без да се обръща специално към някого, — но съм готова да приема и мажоритарния избор.

Той неохотно и вяло се съгласи и в този момент Петрович осъзна, че до вечерта някой друг щеше да представлява никкейджин . Дори нямаше да е необходимо Соня да ги убеждава — мисълта за плодотворна работа, за заплата и за частична собственост върху компанията, която щеше да ги наеме, беше достатъчна. Повече от достатъчна, за да ги настрои срещу човека, който беше избрал да им застане на пътя.

— Продължаваме нататък. Разпускам политическата единица, известна като Нео Токио, и прехвърлям всичките й авоари и пасиви към корпорация Свободна зона. До утре сутринта искам списъците ви за пазаруване. — Тя се намръщи на собствените си думи. — Не. Това е глупаво. Кажете ми каква сума ще ви трябва и я похарчете както намерите за добре. Водете си архив и не пилейте нито цент. Нещо друго на дневен ред?

Въпреки резките издигания и спадове в борсата на Нео Токио очевидно дневният ред беше изчерпан.

— В такъв случай приключваме. Сам? Това означава ли, че сега всички работите за мен?

— Означава, че всеки работи за останалите — отвърна Петрович. — Означава, че всички отговаряме за някого.

Ъгълчето на устата й потрепна в полуусмивка.

— Знаех си, че планът ти има някакъв недостатък. Просто не успях да го засека веднага.

Докато Ямамата се отдалечаваше вдървено към колата си, управлявана от шофьор, а майорът — към танка си, Нгуми се спря до Петрович.

— Вашата приятелка, доктор Еканоби. Всеки ден се моля за нейното освобождаване — каза той. Над главите им се завъртяха първите снежинки и кацнаха върху раменете им. — Искам скоро да чуя добри новини за нея.

— Да. Ти и аз, Мартин. Ако имаш нужда от нещо, просто питай. — Мъжът беше тих, сериозен и се справяше много добре с работата си, и Петрович го харесваше — твърде много, за да станат близки, защото всичките му близки хора или умираха, или оставаха сирачета, като Люси, или попадаха в затвора, като Пиф.

Затова останаха само той, Маделин и Соня.

— Не си го представях така — каза той, поглеждайки към небето. — Ямамата е прав, но по съвсем различни причини. Наистина се отказахме от доста неща.

Той насочи камерите си към мястото, където някога се беше издигала Ошикора Тауър. Тя представляваше изкривена купчина от стомана и бетон, в която проблясваха парчета стъкло. Някъде отдолу се намираше една стая: създателят й се хвалеше, че ще издържи на всякаква външна заплаха, и може би наистина беше така. След като цялата сграда се беше срутила отгоре й, просто нямаше как да се разбере.