Саймон Морден - Теории за полета

Тя се замисли за миг.

— Сигурно съм била. Тези знания трябва да са дошли все отнякъде.

— Ако съм объркал нещо, се извинявам предварително. — Той погледна през прозореца. — Почти пристигнахме.

Валентина провери пълнителя на калашника. Той беше все така пълен с патрони, както и последния път, когато го беше проверила.

— Какъв е планът?

— Мога ли да ти кажа, че няма да се получи? — предложи Маса. — Макавей може и да се замисли върху предложението ти, но Ритъм веднага ще откаже. Можеш само да се радваш, че Запасняк не е с тях…

Соня се обади от задната седалка:

— Зашеметихме я с електрошок, а после я вкарахме в кома.

— … защото тя щеше да застреля жена ти, останалите от екипа и накрая себе си, но преди това щеше да подпали сградата.

— Другият. Чехъл. Къде е той? В Епинг Форест?

— Да. Но се намира твърде далеч, за да успее да се намеси.

Петрович изпуфтя с досада.

— Доскоро разполагах с бойни хеликоптери, но ЕОС ги отзова. Жалко.

Стигнаха до Севън Систърс Роуд и колата плавно спря. Останалите три автомобила също спряха, блокирайки улицата. От тях започнаха да излизат облечени в черно мъже, въоръжени с карабини.

Петрович слезе, стиснал устройството под мишница. От мястото си можеше да види входната врата на Чейн.

— Файона, Маса или както там трябва да те наричам. Искам да те използвам.

Тя послушно се приближи до него и двамата се отдалечиха леко встрани от останалите.

— Ще вляза вътре и ще ги убия. Няма да заподозрат нищо и няма да имат време да наранят жена ти.

— Изкушаваш ме — отвърна Петрович. — Но както правилно бе изтъкнато, не бих могъл да ти се доверя изцяло.

— Искаш ли да се свържа с тях?

— Не. Можеш да използваш кодови думи, за които няма и да се досетя, че означават нещо. Просто искам да ми кажеш честоти, метод на кодировка, такива неща. Оттам нататък поемам аз. — Той въздъхна. — Ако ти позволя да предприемеш нещо и Мади умре, ще поискам да превърна цялата ти страна в пустош. Затова е по-добре сам да прецакам нещата.

Костюмът й притежаваше няколко превключвателя от вътрешната страна на китката и тя ги включи. Петрович предполагаше, че ако намерението й е да го убие, сега беше също толкова удобен момент, колкото и всеки друг. Намираше се толкова близо до колегите си — би могла просто да им извика.

Но след всеки натиснат превключвател той виждаше как костюмът й постепенно оживява. Тя имаше подсилена мускулатура и медицински комплект, който можеше да притъпи болката, да вдигне адреналина, да съсири кръвта. Той знаеше за навигационната система, но не и за нощното виждане или разнообразието от скрити оръжия. Костюмът й можеше да поддържа топло или студено, можеше да отбие острието на хладно оръжие, можеше да пусне петдесет хиляди волта през пръстите й.

Петрович проникна в компютъра на костюма и хакна диагностичната програма. Сега се намираше по-близо до нея от собствената й кожа и побърза да вземе онова, от което се нуждаеше. Антената се простираше по дължината на гръбначния й стълб, а късовълновият предавател представляваше незначително петно върху единия от бъбреците й.

— Готов ли си?

— За какво?

— Извинявай — рече Петрович. — Не исках да го казвам на глас.

[Долавя се нещо, което прекосява Ирландско море. В момента е в безмоторен режим, но от време на време коригира курса си. Ще го атакувам в първия удобен момент.]

— Благодаря. Да видим какво ще каже Даниълс.

И тъй като Петрович използваше позивната на Маса, агентът предположи, че го търси тя.

— Какъв е статусът ти? — Гласът му беше неразпознаваем: дигитализиран, механичен и монотонен.

— Добрый вечер , капитан Даниълс. Как поживаешь?

Радиовълните съскаха достатъчно дълго, за да го изнервят.

Най-накрая през тях се чу съвършено ясно една-единствена дума.

— Ти.

— Ела да пообсъдим някои неща — каза Петрович.

Петрович стоеше на пътя, чудейки се какви да са следващите му думи. Двамата мъже в апартамента на Чейн можеха да предвидят всичките му ходове. Можеха да оспорят всеки негов аргумент, а той можеше да постъпи по същия начин с тях.

— Добре, нещата стоят така: аз спечелих, а вие изгубихте. Каквото и да се случи отсега нататък, не трябва да забравяте, че плановете ви са провалени; клетката ви е разбита, мисията ви се провали, правителството ви е безнадеждно компрометирано. Каквато и да е мисията ви тук, тя е провалена.

— Ние държим съпругата ти…

— Да, да, знам. Общо взето, знам всичко, затова нека престанем с глупостите и да се захващаме за работа. Ако искате да се приберете вкъщи, вероятно мога да го уредя. Ако искате да излезете навън в един последен безполезен опит — и това мога да го уредя. Знам точно къде се намирате и разполагам с нужната поддръжка, за да осъществя заплахата си, така че в никакъв случай не можете да се измъкнете. Екипът по изтеглянето ви, който в момента се приближава към бреговете на някогашен Уелс, никога няма да стигне до вас. — Петрович се поколеба. — Разполагате с достатъчно време. Помислете си. Знаете как да се свържете с мен.