Саймон Морден - Теории за полета

Колата подскочи и той погледна напред. Навсякъде по пътя се въргаляха тела — достатъчно нагъсто, за да наподобяват килим от раздрани дрехи и разкъсана плът.

Външни, служители на Ошикора, цивилни, милиционери на ИВМ — от всички по много. Автомобили, забити във витрините на магазините или във вратите на къщите. Улични стълбове, огънати от сблъсъци, и изгорели развалини.

Колата им почти пълзеше по пътя, а широките гуми се опитваха да намерят сцепление с нестабилната повърхност. Петрович погледна назад и установи, че Валентина е прикрила с длан очите на Люси.

— Много е млада. — На лицето й потрепна мускулче. — А аз съм твърде стара.

Маса се взираше със зяпнала уста през предното стъкло. Когато в един момент изглеждаше, че ще изпусне сферата, Петрович протегна ръка и подложи длан под нея, като в другата си ръка стискаше конструкцията от кабели и кондензатори, а тубата с лепило бе пъхнал между зъбите си.

С приближаването им към Юстън Стейшън нещата се влошаваха все повече и повече.

Накрая Петрович остави сглобената електрическа верига на таблото и извади тубата с лепило от устата си.

— Ядоса ли се вече?

— Какво сме направили? — промълви Маса.

— Когато тази сутрин слънцето изгря, всички тези хора бяха живи. Повечето от тях щяха да са живи и тази вечер, ако не бях решил да отвърна на удара. Така че донякъде вината е и моя. За останалото ще си платят господарите ти. Ще се погрижа за това.

— Когато всичко приключи, какво ще правиш с мен? Мислех си, че мога да ти помогна да построиш новото бъдеще, но това, това… — Гласът й заглъхна и тя бързо избърса бузите си. — Трябва да ме изправиш пред стената заедно с другите и да ни разстреляш.

— Колкото и да е изненадващо, не аз командвам тук. Не знам до каква степен ще се чува думата ми.

Маса погледна към Соня, която издържа погледа й с такава непоколебима враждебност, че американката предпочете да се съсредоточи върху мъртъвците, които те бяха на път да прегазят.

— И все пак смея да твърдя, че ако успеем сега да си върнем Мади, а малко по-късно и Пиф, има някакви шансове за снизходителност. — Петрович й подаде отново сферата. — Сега дръж това неподвижно.

През следващите няколко минути той се съсредоточи върху работата си — лепеше и облепяше шарнири и жици, свърза батериите помежду им и прокара електропроводимо лепило през клемите им.

Пътят постепенно започна да се разчиства и гумите на колата вече можеха да заобикалят препятствията. Когато стигнаха до Каледониън Роуд, Валентина реши, че вече може да свали ръката си.

Люси примигна под силната светлина.

— И без това нямаше да гледам — каза тя.

— Видяното веднъж не може да бъде забравено, малка моя — рече Валентина.

— Не е вярно — вече не си спомням как изглеждаха родителите ми — каза Маса. — Нито мога да си спомня как ЦРУ ме накара да забравя; просто трябва да приема факта, че са го направили.

В страничното огледало се видя, че една от следващите ги коли отбива към тротоара и спира. Шофьорът се подаде през вратата и започна да повръща върху пътя.

— Може би — каза Петрович — трябва да намерим отговорите и на двата въпроса. — Той внимателно свърза двете черни жици, оставяйки двете червени да висят. Дори нарочно уви краищата им с изолирбанд, за да попречи на случайния им контакт.

— Готово ли е? — попита Люси.

— Няма как да проверя електропроводимостта, нито колко енергия има в батериите. Или ще проработи, или не. — Той пъхна останалата част от изолирбанда в гащеризона си.

— И какво трябва да направи?

— Той няма да ти каже — обади се Маса. — На мен не ми каза предишния път.

— Какво да се прави. Някои хора обичаме да се фукаме. — Той нагласи камерата си така, че да гледа назад. — Би трябвало за части от секундата да отвори малка дупка в тъканта на пространство-времето. Всъщност дори за по-малко. Ефектът ще е като от малка експлозия, само че на обратно. Имплозия. Гравитационни вълни. Все едно съм създал безкрайно тежка маса и в същия момент съм я накарал да изчезне.

Жените се спогледаха. Маса се вторачи в купчината жици, която лежеше в скута на Петрович.

— Искаш да създадеш сингуларност. С това.

Той се поколеба за секунда-две.

— Горе-долу.

— Откъде можеш да си сигурен, че няма да изравниш със земята цялата Метрозона?

— Защото в мига на появяването й машината, която я е създала, се унищожава. Мога да ви покажа разработките ми. — Петрович се намръщи и отново обърна камерата напред. — Ти наистина ли си физик, защото говориш така, сякаш много добре разбираш материята.