Саймон Морден - Теории за полета

— Какво си направил с Маса?

— Използвам нейната честота. Направете си изводите — рече двусмислено той. — Ще чакам.

— Ти… изобщо не попита за съпругата си, Петрович.

— Не, не съм. Известна ли ви е котката на Шрьодингер?

— Не.

— Поредната метафора умира пред олтара на невежеството. — Той прекъсна връзката и се съсредоточи върху улицата, която се простираше пред него.

Маса се заклати леко напред-назад.

— Какво каза той?

— Не му дадох голяма възможност да каже каквото и да било. Представих му голите факти и му дадох време да поразмишлява върху тях.

— Това няма голямо значение — рече тя. — Макавей знае, че Ритъм няма да му позволи да се предаде.

— А ако Даниълс убие Андерссън? Какво става тогава?

— Може и да го направи. Но тогава ще трябва да го задържиш при себе си, защото няма да можеш да го изпратиш обратно в Щатите. — Тя спря да се поклаща и разкърши вратните си мускули. — Той няма да убие Ритъм.

— Мога ли да обработя Андерссън? Какво друго мога да му кажа, за да го накарам да се предаде? Те са обградени, имаме огнево превъзходство, а изтеглянето им ще бъде осуетено още преди екипът да успее да се доближи дотук. Единствената причина все още да не са мъртви, е, защото жена ми може да е още жива.

Маса застина насред упражнението си.

— Изтеглянето ще стане с подводница.

— Защо, на хуй , тогава идва от запад? — Той погледна към смрачаващото се небе. — Ех, чёрт . А аз казах на Даниълс. Извини ме за минутка.

[Подводница.]

— Очевидно. Възможно ли е американците да разполагат със стелт дрон, способен да прекоси Атлантика и да я пусне от височина, да речем, двайсетина-трийсет километра?

[Тази информация е строго секретна. Докато се опитвам да се добера до нея, по-добре е да предположим, че е възможно.]

— И за какво може да се използва един такъв дрон?

[Може да е просто бойна платформа, проектирана така, че да не бъде засичана, докато не се активизира за действие срещу целта.]

— Като се има предвид, че си имаме работа с ракети въздух-земя, кое е най-лошото, което може да ни очаква?

[Голям брой свръхзвукови крилати ракети, всяка с килотонна ядрена бойна глава. Съдейки по последното местоположение на платформата, подобна ракета би могла да ни достигне за седем минути.]

— Можеш ли да я спреш? Можеш ли да спреш всичките?

[Сигурно са отчели способността ми да се меся в компютърните системи. Целите ще бъдат определени преди изстрелването и ракетите ще бъдат изстреляни в последния възможен момент. Бих могъл да обезвредя джипиес сателитите, но тези оръжия използват наземно радарно насочване и имат бордови карти. Успехът ми зависи само от това дали вече не са направили някоя глупост.]

— Цели: Ошикора Тауър…

[Местоположението на ЦРУ в Епинг Форест.]

— … офисът на Чейн…

[Твоят домик , твоята лаборатория.]

— … къщата на Чейн. — Той се спря. — Ще унищожат собствените си агенти заедно с нас. Можеш ли да се изтеглиш навреме от квантовия компютър?

[Не.]

— Тогава се концентрирай върху ракетата, която се е насочила към теб.

[А съпругата ти?]

— Именно: съпругата ми. Успех. — Той рязко се обърна и изкрещя с цяло гърло: — Соня, кажи на президента на Съюза, че към нас летят американски ракети, грабвай Люси и се махайте, на хуй , оттук. Кулата също е мишена. Останалите идвате с мен.

Той грабна машината за сингуларност под мишница, измъкна пистолета си и го подхвърли на Маса.

— Ако онези ракети имат ядрени бойни глави, от него няма да има никаква полза.

— С колко време разполагаме? — Тя дръпна слайдера с тренирано движение.

— Пет минути.

Затичаха се по пътя — Петрович и Маса отпред, а Валентина начело на охранителите на Ошикора. Тя изтича по стъпалата към входната врата и пусна два куршума в ключалката.

Петрович изрита остатъците й и Маса първа влетя вътре, сканирайки сенките за опасности.

— Чисто е.

Тя се засили към стълбището, но Петрович я улови за рамото.

— Не. Насам.

Той посочи към вратата, водеща към апартамента под този на Чейн, и Валентина отново се справи с ключалката по предпочитания от нея начин. Маса огледа стаята, надничайки във всеки сенчест ъгъл. Когато приключи, тя погледна към голата крушка на тавана.

— Оръдието се намира точно тук.

— Сега нямаме време за това. — Петрович претегли на ръка сферата. — Ще трябва да поемем някои рискове.

В следващите няколко секунди той си състави план на горния апартамент: дневна, спалня, кухня, баня. Спалнята се намираше в задната част на сградата, но в нея се влизаше през дневната, където беше монтирано оръдието. Банята също се намираше в задната част на сградата, отделена от кухнята чрез тесен коридор.