Бека Фицпатрик - Ш-ш-шт

— Не се приближавай до мен! Ще те наръгам, предупреждавам те!

Джулс издаде гърлен звук и замахна с ръка над плота в предния край на стаята. Стъклениците се блъснаха в черната дъска и се изпочупиха, разлетяха се листове хартия. Закрачи към мен. Изпаднах в паника и стиснах скалпела възможно най-уверено. Острието посрещна дланта му и проряза кожата.

Джулс изсъска и отстъпи назад.

Светкавично забих скалпела в бедрото му.

Той впери невярващ поглед в щръкналия от крака му метал. Измъкна го с две ръце и с разкривено от болка лице. Разпери пръсти и скалпелът изтрака на пода.

Направи несигурна крачка към мен.

Изпищях и отскочих настрани, но бедрото ми се блъсна в ръба на масата. Загубих равновесие и се строполих долу. Скалпелът лежеше на близо метър от мен.

Джулс ме обърна по корем и ме възседна в гръб. Притисна лицето ми към пода, като ми разби носа и заглуши виковете ми.

— Храбър опит — изръмжа той, — само че така не можеш да ме убиеш. Аз съм нефилим. Безсмъртен съм.

Пресегнах се към скалпела, забивайки нокти в пода, за да се протегна и да преодолея тези последни няколко сантиметра. Пръстите ми докоснаха скалпела — бях толкова близо. Но Джулс ме дръпна.

Силно го ритнах с пета между краката, той изстена и се катурна на една страна. Полазих на четири крака, но Джулс се търкулна към вратата и ми препречи пътя натам.

Косата му провисна пред очите. По лицето му се търкаляха капки пот. Устата му беше разкривена от болка.

Всички мускулчета в тялото ми се стегнаха, готови да се хвърлят в действие.

— Късмет с опита за бягство — каза той с цинична усмивка, която явно му струваше доста усилия. — Ще видиш какво имам предвид. — И се стовари тежко на земята.

Нямах никаква представа къде е Ви. Хрумна ми очевидното — да разсъждавам като Джулс. Къде щях да държа Ви заложничка, ако бях на негово място?

„Сигурно ще е на такова място, че да й е трудно да избяга и да е трудно да бъде открита“, размишлявах.

Мислено си представих сградата, като насочих вниманието си предимно към горните етажи. Най-вероятно Ви беше на третия етаж, последния етаж на училището — ако не броим малкия четвърти стаж, по-скоро мансарден. До него водеше тясно стълбище, до което имаше достъп само от третия етаж. Най-горе имаше само две миниатюрни стаи — кабинетът по испански и редакцията на „иЗайн“.

Ви беше в редакцията. Сигурна бях.

Възможно най-бързо, доколкото ми позволяваше мракът, се отправих опипом нагоре по стълбите. След няколко опита намерих тясното стълбище към редакцията на „иЗайн“. Горе бутнах вратата.

— Ви? — повиках я.

Тя тихо изстена.

— Аз съм — уверих я, пристъпвайки внимателно по пътеката, понеже не исках да съборя някой стол и да издам на Джулс къде се намирам. — Ранена ли си? Трябва да се махаме оттук. — Намерих я сгушена в предната част на стаята, притиснала свитите си колене към гърдите.

— Джулс ме удари по главата — каза тя и гласът й започна да се извисява. — Мисля, че съм припаднала. А сега не виждам. Нищо не виждам.

— Чуй ме. Джулс е изключил тока, а транспарантите са спуснати. Просто е тъмно. Хвани ме за ръка. Трябва незабавно да слезем долу.

— Мисля, че ми е направил нещо. Главата ми пулсира. Наистина съм сляпа!

— Не си сляпа — прошепнах и леко я разтърсих. — И аз не виждам. Трябва да слезем опипом. Ще излезем от изхода до гимнастическия салон.

— Той залости всички врати.

Помежду ни настана напрегнато мълчание. Спомних си как Джулс ми пожела късмет с бягството и вече знаех защо. От сърцето към останалата част на тялото ми плъзна осезаема студена тръпка.

— Не и вратата, през която влязох — казах. — Най-далечната източна врата е отключена.

— Трябва да е единствената. Бях с него, когато залости останалите. Каза, че никой не бивало да се изкушава да излезе навън, докато играем на криеница. Излизането било забранено.

— Ако източната врата е единствената, останала отключена, той ще опита да я блокира. Ще чака да отидем при него. Но ние няма да го направим. Ще излезем през някой прозорец — казах, импровизирайки плана в момента. — И то в другия край на сградата, този. У теб ли е мобилният ти?

— Джулс го взе.

— Когато излезем навън, ще се разделим. Ако Джулс реши да ни преследва, ще трябва да избере само едната. Другата ще отиде да потърси помощ. — Вече знаех коя от двете ни ще избере той. Ви му беше нужна само за да ме подмами да дойда тази вечер. — Тичай с всички сили и намери телефон. Обади се в полицията. Кажи им, че Елиът е в библиотеката.