Бека Фицпатрик - Ш-ш-шт

— Жив ли е? — попита Ви с разтреперан глас.

— Не знам.

Стояхме притиснати една до друга и усетих как тя вдига ризата, за да си изтрие очите.

— Аз съм виновна за всичко.

— Джулс е виновен.

— Страх ме е.

— Всичко ще се оправи — опитах се да прозвуча оптимистично аз. — Наръгах Джулс със скалпел в крака. Кърви силно. Може би ще се откаже да ни преследва и ще потърси медицинска помощ.

От гърдите на Ви се изтръгна ридание. И двете знаехме, че думите ми не са истина. Желанието му за мъст беше по-силно от кръвозагубата, по-силно от всичко друго.

Двете с Ви поехме надолу по стълбите, като се придържахме близо до стените, докато не се върнахме на първия етаж.

— Насам — прошепнах в ухото й и я поведох за ръка надолу по коридора възможно най-западно.

Не бяхме напреднали много, когато от потъналия в мрак тунел пред нас се разнесе гърлен звук, който не беше точно смях.

— Така, така, да видим какво имаме тук — каза Джулс. Не се виждаше никакво лице, само глас.

— Бягай — казах на Ви и я стиснах за ръката. Той иска мен. Обади се в полицията. Бягай!

Ви пусна ръката ми и хукна. Стъпките й заглъхнаха угнетяващо бързо. За миг се запитах дали Пач все още е в сградата, но по-скоро между другото. Почти всичките ми усилия бяха насочени към това да не припадна. Отново бях останала сама с Джулс.

— Полицията ще пристигне най-малко след двайсет минути — осведоми ме той и шумът от обувките му се приближи. — А на мен не ми трябва чак толкова време.

Обърнах се и си плюх на петите. Джулс хукна подире ми.

Непохватно опипвайки стените, завих надясно при първа възможност и поех покрай една перпендикулярна стена. Принудена да разчитам на стените, за да ме направляват, ръцете ми се удряха в острите ръбове на шкафчета и в бравите на вратите и те се врязваха в кожата ми. Отново завих надясно и затичах с всички сили към двойната врата на гимнастическия салон.

Единствената мисъл, която отекваше в главата ми, бе дали ще успея да стигна навреме до шкафчето си и дали ще успея да се заключа вътре. В съблекалнята на момичетата имаше много широки гардеробчета, високи от пода до тавана. Доста време щеше да отнеме на Джулс да разбие всяко поотделно. Ако имах късмет, полицията щеше да пристигне, преди той да успее да ме намери.

Влетях в салона и побягнах към женската съблекалня в съседство. Щом натиснах бравата на вратата, усетих как ме пронизва леден ужас. Вратата беше заключена. Разклатих бравата, нищо. Завъртях се и неистово затърсих друг изход, но се оказах в капан. Облегнах се на вратата, затворих очи, за да не припадна, и заслушах как дишането ми става по-шумно и учестено.

Когато отворих очи, Джулс се появи в лунната светлина, струяща от високите кръгли прозорчета на тавана. Беше пристегнал бедрото си с ризата, но през плата се бе просмукало кърваво петно. Беше останал по бяла фланелка и памучни панталони. В колана му беше втъкнат пистолет.

— Моля те, пусни ме — прошепнах.

— Ви ми каза нещо интересно за теб. Страх те е от високо. — Той вдигна поглед към гредите на тавана. Усмивка разцепи лицето му.

Застоялият въздух беше натежал от миризмата на пот и на лак за дърво. Отоплението беше изключено през ваканцията и вътре беше адски студено. По излъскания под се проточиха сенки, когато луната надникна от облаците. Джулс стоеше с гръб към скамейките, а зад него забелязах да се прокрадва Пач.

— Ти ли нападна Марси Милар? — попитах Джулс и си наредих да не реагирам, за да не издам Пач.

— Елиът ми каза, че двете се мразите до кръв. Не исках да отстъпвам на друг удоволствието да тормози моето момиче.

— Ами прозореца на спалнята ми? Ти ли ме шпионираше, докато спях?

— Нищо лично.

Джулс застина неподвижно. Внезапно се изстъпи напред, дръпна ме за китката и ме завъртя пред тялото си. Усетих как притиска към ямката на шията ми нещо, най-вероятно пистолета.

— Свали си шапката — нареди Джулс на Пач. Искам да виждам изражението на лицето ти, когато я убия. Безпомощен си да я спасиш. Както и аз бях безпомощен, когато ти давах клетва.

Пач се приближи с няколко крачки. Движеше се с лекота, но аз усетих овладяната му предпазливост. Пистолетът се заби по-надълбоко и аз се смръщих.

— Още една крачка и това ще е последният й дъх — предупреди го Джулс.

Пач прецени с поглед разстоянието помежду ни и изчисли за колко време ще го вземе. Джулс също го забеляза.

— Дори не опитвай — предупреди го той.

— Няма да я убиеш, Чонси.

— Така ли? — Джулс натисна спусъка. Пистолетът изщрака и аз отворих уста да изпищя, но се получи само треперливо ридание.