Бека Фицпатрик - Ш-ш-шт

„Просто ей така. Чуваш ли ме, Нора? Уплаши ни се вече?“

Той ме чукна с пръст по челото.

— Какво става тук, Нора? Много е тихо.

Джулс беше Чонси. Беше нефилим. Спомних си родилното си петно и какво ми беше казала Дабрия. Двамата с Джулс имахме една кръв. Във вените ми течеше кръвта на чудовище. Затворих очи и отроних една сълза.

— Помниш ли нощта, когато се срещнахме за пръв път? Изскочих пред колата, която ти шофираше. Беше тъмно и имаше мъгла. Ти вече беше напрегната, затова успях още по-лесно да те заблудя. Много ми беше приятно да те плаша. Усетих го още първата нощ.

— Трябваше да се досетя, че си ти — казах. — Малко хора са толкова високи.

— Не ме слушаш. Мога да те накарам да виждаш, каквото си поискам. Смяташ ли, че ще пропусна толкова издайническа подробност като ръста си? Видяла си онова, което съм пожелал. Видяла си най-обикновен човек със скиорска маска.

Седях и усетих малка пролука в ужаса си. Не бях луда. Зад всичко това стоеше Джулс. Той беше лудият. Умееше да си играе мисловни игрички, понеже баща му беше паднал ангел и той беше наследил способностите му.

— Всъщност не си обърнал спалнята ми с краката нагоре, а си ме накарал да повярвам, че е така. Затова всичко беше подредено, когато пристигна полицията.

Той ми изръкопляска бавно и преднамерено.

— Искаш ли да узнаеш най-хубавото? Ти би могла да не ме допуснеш… Аз само се пресегнах, а ти изобщо не се възпротиви. Беше слаба. Улесни ме.

Всичко това звучеше смислено, но вместо да изпитам кратък миг на облекчение, си дадох сметка колко съм уязвима. Бях широко отворена. Нищо не пречеше на Джулс да ме засмуче в съзнанието си и да ме подчини на игричките си, ако не се научех как да го блокирам.

— Представи си, че си на мое място — каза Джулс. — Поругават тялото ти година след година. Представи си да изпитваш толкова силна ненавист, че да няма отмъщение, което да те избави от нея. Представи си пак хабиш огромна енергия и средства, за да държиш под око обекта на своята мъст, и търпеливо чакаш мига, когато съдбата ще ти предостави възможност не само да изравниш резултата, но и да наклониш везните в своя полза. — Погледът му прикова моя. — Ти си тази възможност. Ако нараня теб, ще нараня Пач.

— Надценяваш значението ми за Пач — казах и усетих как по челото ми избива студена пот.

— От векове държа Пач под око. Миналото лято той за пръв път посети дома ти, макар ти да не забеляза. Няколко пъти те проследи, докато пазаруваше. От време на време идваше специално да те намери. След това се записа в твоето училище. Не можех да не се запитам какво толкова специално има у теб. И твърдо реших да узная. Наблюдавам те от известно време.

Сграбчи ме същински ужас. Осъзнах, че не присъствието на татко съм усещала да ме следва като призрак, а това на Джулс. И в момента усещах същото леденостудено и неземно влияние, само че стотици път по-силно.

— Не исках да предизвиквам подозренията на Пач, затова се отдръпнах — продължи той. — Тогава Елиът излезе на преден план и не след дълго ми каза онова, за което вече се бях досетил — Пач е влюбен в теб.

Всичко си дойде на мястото. Джулс не беше болен през онази нощ, когато беше изчезнал в „Делфик“. Не беше болен и онази нощ в „Бордърлайн“. Отсъствието му през цялото време се дължеше на факта, че иска да остане невидим за Пач. Видеше ли го, това щеше да е краят. Пач щеше да се досети, че Джулс — Чонси е намислил нещо. Елиът беше очите и ушите на Джулс, снабдяваше го с информация.

— Планът беше да те убия, докато сме на къмпинг, но Елиът не успя да те убеди да дойдеш. По-късно днес те проследих на излизане от „Блайнд Джо“ и стрелях по теб. Представи си изненадата ми, когато установих, че съм убил една клошарка, облечена с твоите дрехи. Но всичко се нареди — прозвуча спокойно гласът му. — Ето ни тук.

Размърдах се на стола и скалпелът се плъзна по-надолу в панталона ми. Ако не внимавах, щеше да се изсули и да не мога да го стигна. Ако Джулс ме накараше да се изправя, можеше дори да падне долу по крачола ми. И тогава всичко щеше да е изгубено.

— Нека позная какво си мислиш — каза Джулс, стана и се приближи до вратата на стаята. — Вече ти се иска изобщо да не беше срещала Пач. Иска ти се той никога да не се беше влюбвал в теб. Давай, присмей се на положението, в което те е поставил. Присмей се на собствения си неуместен избор.

Фактът, че Джулс говореше за любовта на Пач, ме изпълни с ирационална надежда.

Измъкнах скрития скалпел и скочих на крака.