Робин Хоб - Безумният кораб

Здесь есть возможность читать онлайн «Робин Хоб - Безумният кораб» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2015, ISBN: 2015, Издательство: Ем Би Джи Тойс, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Безумният кораб: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Безумният кораб»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Така би трябвало да изглежда всеки фентъзи роман.
Книгите на Робии Хоб са като диаманти сред циркониево море. Джордж Р. Р. Мартин Епично фентъзи, съчетало най-добрите страни на Толкин и Патрик О’Брайън. Едно от най-съвършените фентъзи сказания; достоен завършек на настоящото хилядолетие.
Publishers Weekly
В родния си град Алтея пристига с очакването, че най-сетне разполага със средствата да си върне кораба. Вместо това тя ще бъде посрещната от неприятна изненада — съдбоносна не само за нея, а и за целия род Вестрит.
Вестта за пленяването на Вивачия пристига в момент, когато целият град е разтърсван от дрязги. Потокът от чужденци продължава да уронва Търговските традиции, а нови налози и ограничения задушават печалбите им. Патрулните съдове, които би трябвало да ги защитават от морските разбойници, на практика упражняват друга форма на пиратство. Не изненада, че из града все по-силно се разнасят гласове, говорещи за независимост. А в отговор самият сатрап започва да обръща поглед към недоволстващите Прокълнати брегове.
Сред тази обстановка Вестритови подемат своя опит да върнат семейния си кораб. Техните средства не стигат за сдобиването с друг плавателен съд… но са достатъчни за откупуването на един безумен жив кораб, с когото никой не иска да плава.
Но дори и ако по някакво чудо слепият Парагон успешно бъде изведен в открито море, дали спасителната експедиция ще се окаже навременна?
Защото капитан Кенит отдавна е свикнал да (за)пленява кораби…

Безумният кораб — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Безумният кораб», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— В известен смисъл ние разменихме ролите си — отбеляза тя.

Уинтроу кимна, лишен от сили и намерение да оспорва истината. Вместо това той повдигна глава, прокара пръсти през косата си и стисна зъби. Нямаше да издаде неувереността си пред баща си.

С отметната глава юношата се отправи сред палубата, като отбягваше робските групички и пиратите. Никой не погледна към него. Глупаво беше, каза си той, да смята, че те го наблюдават и възнамеряват да отправят предизвикателства. Те бяха спечелили. Защо да се интересуват от постъпките на един оцелял юнга?

Самият Уинтроу бе преживял въстанието недокоснат. Нещо, което не можеше да се каже за Вивачия. Тя все още носеше кървави петна върху палубата си. Тези белези отказваха да отстъпят пред шкурките. Освен това корабът все още вонеше като превозвач на роби, въпреки почти постоянното почистване, наредено от Бриг. Бурята бе окъсала платната — бързите кръпки, поставени от пиратите, ярко се открояваха сред плата. Вратите на юта още не бяха поправени. Това не беше спретнатият кораб, напуснал Бингтаун.

Уинтроу се почувства засрамен от вида на семейния си съд. Същото би изпитал, ако видеше сестра си да се предлага в някоя кръчма.

Как ли щяха да се развият нещата, ако Уинтроу бе стъпил на борда доброволно, под ръководството на дядо си?

Той прогони тези мисли, защото вече беше достигнал каютата на Гантри. Пред нея все още стояха двама от задрасканите лица, на които Уинтроу не обърна внимание, а се доближи до вратата и почука.

Със смъртта на своя обитател каютата бе изгубила и предишното си предназначение. Ограбеното помещение представляваше затвор, в който стоеше Кайл Хейвън.

Баща му седеше на ръба на койката. Едното му око бе изпълнено с кръв, което придаваше неравномерен вид на погледа му. Стойката му издаваше болка и отчаяние, но думите му съдържаха единствено острота.

— Хубаво е, че все пак си се сетил за мен. Смятах, че си прекалено зает да лазиш пред новите си господари.

Уинтроу преглътна въздишката си.

— По-рано минах да те видя, но ти спеше. Реших, че почивката ще те излекува в по-голяма степен от всичко, което бих могъл да предложа. Как са ребрата ти?

— Пламтят. А главата ми не спира да пулсира. Освен това съм гладен и жаден. — С брадичка той посочи към вратата. — Онези двамата отказват да ме пуснат да изляза.

— Бях ти оставил храна и вода. Не…

— Намерих. Канче вода и два сухара.

В гласа на баща му се долавяше потиснат гняв.

— Само това можах да намеря. Запасите са ограничени. Бурята е унищожила голяма част от тях; заради нахлулата солена вода…

— Искаш да кажеш, че са били унищожени от робите. — Кайл отвратено поклати глава и трепна. — Те не са достатъчно разумни да се досетят, че ще трябва да разделят храната си на порции. Посред буря те избиват единствените хора, които могат да управляват кораба, а половината запаси изяждат. Те могат да се грижат за себе си колкото кокошки. Надявам се, че си доволен от свободата, която им даде. Много е вероятно в нея да намерят смъртта си.

— Те се освободиха сами, татко — възрази Уинтроу.

— Но ти с нищо не ги спря.

— Също както не спрях теб, когато ти ги докарваше на борда оковани.

Уинтроу си пое дъх, за да продължи, но размисли. Каквито и аргументи да излагаше, баща му никога не би приел причините му. Но казаните от Кайл думи засегнаха съвестта му. Наистина ли екипажът бе умрял по негова вина, заради неговото бездействие? В такъв случай на съвестта му трябваше да тежат и робите, починали преди въстанието? Тази мисъл бе прекалено болезнена.

— Да се погрижа ли за раните ти, или да ти потърся още храна? — попита той.

— Намери ли лекарствата?

Уинтроу поклати глава.

— Все още липсват. Никой не ги е виждал. Вероятно сандъчето е паднало зад борда.

— Без него няма какво да сториш за мен — цинично изтъкна баща му. — Но не бих отказал храна.

Уинтроу нямаше да се поддаде на раздразнението.

— Ще видя какво мога да направя.

— Не се съмнявам. — Кайл Хейвън рязко сниши глас. — А какво ще направиш за пирата?

— Не зная — призна Уинтроу и го погледна в очите. — Страх ме е. Зная, че трябва да опитам да го излекувам. Но не зная кое от двете неща е по-лошо: той да оцелее и ние да продължим да бъдем пленници, или да умрем заедно с него, оставяйки кораба сам.

Баща му се изхрачи на палубата: нещо съвсем нетипично за него. Очите му пламнаха.

— Ти ме отвращаваш — процеди той. — Майка ти трябва да е лежала със змия, за да създаде нещо подобно. Срамувам се, че ти се водиш мой син. Погледни се. Пирати са завзели кораба на семейството ти: препитанието на майка ти, сестра ти и брат ти. Самото им оцеляване е обвързано с този кораб! Но ти изобщо не се замисляш за това. Не. Ти се чудиш дали да излекуваш или да убиеш пирата, който е стъпил на врата ти. Дори не си се замислял за възможността да ни въоръжиш или да убедиш кораба да му се опълчва, както се опълчваше на мен. Колко време ти изхаби да бършеш сополивите морди на робите! Опита ли се да накараш един от тях да ти помогне? Не. Ти се прокрадваш наоколо и помагаш на проклетия пират да задържи кораба, който той ни открадна.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Безумният кораб»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Безумният кораб» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Безумният кораб»

Обсуждение, отзывы о книге «Безумният кораб» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x