Нийл Геймън - Книга за гробището

Мама ми липсва, помисли тя.

Но не си беше и помисляла, че някой човек може да се движи толкова безшумно в мрака. Една ръка в ръкавица запуши устата й и глас, който далечно напомняше гласа на господин Фрост, произнесе равно:

— Ако се опиташ да се правиш на много умна, ако се опиташ изобщо да направиш нещо, ще ти прережа гърлото! Кимни, ако ме разбираш!

Скарлет кимна.

Ник видя разбитите ковчези и разпръснатото им съдържание в гробницата на Фробишър. Виждаха се мнозина Форбишърови от различни епохи и няколко Петифърови — всички в различна степен ядосани и ужасени.

— Той вече се спусна долу — каза Ефраим.

— Благодаря ти — отвърна Ник, пролази през дупката и слезе по стълбите във вътрешността на хълма.

Ник виждаше, както виждат мъртвите — виждаше стъпалата и стаята в края им. А когато се спусна до средата, видя и Някойси Джак, хванал Скарлет. Беше извил ръката й зад гърба й, а на гърлото й бе опрян голям, страшен нож за дране.

Някойси Джак погледна към него в мрака.

— Здравей, момче.

Ник не отвърна. Съсредоточи се върху Сливането и направи още една крачка.

— Мислиш, че не мога да те видя — каза Някойси Джак. — И си прав. Не мога. Но подушвам страха ти. Чувам как се движиш, чувам дъха ти. Сега, след като вече знам за хитроумния ти номер с изчезването, те усещам. Кажи нещо. Кажи го така, че да те чуя или ще накълцам младата дама на парченца. Разбираш ли ме?

— Да — каза Ник и гласът му отекна в стаята. — Разбирам.

— Добре — отвърна Джак. — Сега ела насам. Искам да си поговорим.

Ник заслиза по стълбите. Съсредоточи се върху Страха — повишаваше нивото на паника в залата, превръщаше Ужаса в нещо осезаемо…

— Престани — каза Някойси Джак. — Каквото и да правиш, спри!

Ник престана.

— Мислиш, че можеш да ми въртиш магическите си номерца, така ли? — продължи Джак. — Знаеш ли кой съм аз, момче?

— Ти си един Джак — отвърна Ник. — Ти уби семейството ми. Трябваше да убиеш и мен.

Джак повдигна вежди.

— Трябваше ли?

— О, да. Онзи старият каза, че ако ме оставите да порасна, орденът ви ще бъде унищожен. Ти се провали и загуби.

— Моят орден съществува още от времето преди Вавилон. Нищо не може да му навреди.

— Не са ти казали, нали? — Ник бе на пет крачки от Някойси Джак. — Онези четиримата бяха последните Джаковци. Какво беше… Краков, Ванкувър и Мелбърн. Всички паднаха.

Скарлет проговори:

— Моля те, Ник, накарай го да ме пусне.

— Не се притеснявай — гласът на Ник внушаваше спокойствие, но момчето изобщо не беше спокойно. Отново се обърна към Джак: — Няма смисъл да я нараняваш. Няма смисъл и да ме убиваш. Не разбираш ли? Сега дори го няма орденът на Всякой Джак. Вече не съществува.

Джак кимна замислено.

— Вярно е. И ако сега аз съм Джак-единак, това е отлична причина да ви убия и двамата.

Мълчание.

— Гордост — продължи Джак. — Гордея се с работата си. Гордея се, че винаги довършвам започнатото… Какво правиш?

Космите по тила на Ник настръхнаха. Той усети присъствието на пипалата от дим, които се виеха из залата, и каза:

— Не съм аз. Гибелта е. Пази скритото тук съкровище.

— Не лъжи!

— Не лъже, вярно е — обади се Скарлет.

— Вярно ли? Скрито съкровище? Не ме карай да…

— ГИБЕЛТА ПАЗИ СЪКРОВИЩЕТО ЗА ГОСПОДАРЯ!

— Кой го каза? — попита Някойси Джак и се огледа.

— Чу ли го? — учуди се Ник.

— Чух го — потвърди Джак.

— Аз нищо не чух — каза Скарлет.

Някойси Джак се обърна към Ник:

— Какво е това място, момче? Къде сме?

Преди Ник да успее да каже нещо, гласът на Гибелта отекна в залата:

— ТУК Е МЯСТОТО НА СЪКРОВИЩЕТО! ТУК Е МЯСТОТО НА СИЛАТА! ТУК ГИБЕЛТА ПАЗИ И ЧАКА ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГОСПОДАРЯ!

— Джак? — повика Ник.

Някойси Джак наклони глава и каза:

— Приятно е да чуя името си от устата ти, момче. Ако го беше използвал и преди, щях да те намеря по-рано.

— Джак, как е истинското ми име? Как ме наричаха родителите ми?

— Какво значение има?

— Гибелта ми каза да открия името си — обясни Ник. — Какво е то?

— Я да видим — започна Джак. — Дали не беше Питър? Или Пол? Или Родерик… приличаш на Родерик. Или може би си Стивън… — той си играеше с момчето.

— Нищо не ти пречи да ми кажеш. Така и така ще ме убиеш — каза Ник.

Джак сви рамене и кимна в потвърждение на очевидното.

— Искам да пуснеш момичето — каза Ник. — Пусни Скарлет.

Джак се взря в тъмнината, после промълви:

— Онзи камък е олтар, нали?

— Предполагам.

— И има нож, чаша и брошка?