Лиан Хърн - Началото (Втора част)

— Щастлива съм — рече тя. — Наистина го искам.

За миг на лицето му се изписа обич и изражението му се смекчи.

— Кога ще се роди?

— В началото на десетия месец.

— Е, грижи се за себе си. След тази мисия ще се опитам да не те товаря с трудни задачи… освен обичайните разговори в леглото с твоя воин, които очевидно не са ти неприятни!

Шизука взе пакетчето от пода, мушна го в робата си и каза:

— Какво е станало с Исаму? Никой не говори за него.

— Мъртъв е — отвърна Кенджи кратко. — Това е всичко, което знам.

Тя разбра по тона му, че няма смисъл да пита повече. За момента реши повече да не се интересува от този въпрос, но нямаше да го забрави.

— Къде трябва да доставя писмото? — попита.

— Като стигнеш при Ногучи, можеш да отседнеш в странноприемницата близо до моста. Държи я фамилията Курода. Там ще те потърси Курода Шинтаро. Трябва да му го предадеш лично, само на него и на никой друг. Ето ти още една ужасна загуба. Шинтаро, най-надареният наемен убиец в Трите провинции, също няма деца.

Искаше й се да го попита за още неща, за точното съдържание на писмото, но реши, че е по-добре да не знае защо Ийда Садаму пише на владетеля Ногучи, нито какво му предлага. Щеше да се подчини на чичо си и да отнесе писмото, както й бе наредено, но неволно си спомни за братята Отори и за техния другар Мори Кийошиге, за нескритото възхищение, което бе видяла в очите им, и й дожаля за тях.

— Къде ще се състои тази битка? — попита Шизука.

— Най-вероятно в равнината Яегахара.

Онази година пролетта в Трите провинции закъсня и когато най-накрая топенето на снеговете започна, то причини повсеместни наводнения. Реките излизаха от бреговете си и отнасяха мостове, препречваха движението на войските и възпрепятстваха връзката между съюзниците.

Първите вести, които Шигеру получи, бяха при връщането на Ирие Масахиде от юг в края на третия месец. Ирие доведе Мое от къщата на родителите й, където тя бе прекарала зимата. Той бе в необичайно оптимистично настроение, получил твърдо уверение за подкрепа от страна на Ногучи, както и на Янаги — фамилията на Мое. По този начин югът и западът бяха обезпечени.

Веднага щом времето позволи, Шигеру възобнови усилията си да отстрани чичовците си от крепостта, убеждавайки баща си да им наложи своеобразно изгнание, като ги изпрати във вътрешността и им заповяда да се въздържат от каквито и да било политически действия. За негова изненада Шоичи, Масахиро и техните семейства напуснаха без възражения, с пищна процесия, която накара жителите на града да ахнат от удивление при вида на този разкош и да приветстват заминаването им с още по-голям ентусиазъм.

Масахиро изпрати едно последно писмо до Акане, в което й споделяше надеждата си, че няма да й липсва твърде много, и я успокояваше, че ще се върне скоро. Тя изгори и това писмо и запази съдържанието му в тайна.

Харада пристигна от Чигава със съобщения от Кийошиге. Веднага щом снегът се стопил, войските на Тохан почнали да се струпват по североизточната граница и изглеждали готови да атакуват във всеки един момент. Шигеру разполагаше най-много с две седмици, за да събере армията на Отори. Той отнесе тази вест на баща си и свика спешно съвещание със старейшините и главните васали, на което оповести решението си незабавно да придвижи войската по крайбрежния път към границата, за да пресрещне Тохан в равнината Яегахара.

Естествено, чичовците му не присъстваха и макар че Ендо Чикара и останалите изтъкнаха възможността да умилостивят Ийда, като се оттеглят от Чигава, Шигеру тутакси отхвърли предложението им, заявявайки, че няма да отстъпи на Тохан нито акър 2 2 Мярка за повърхнина = 4046 кв. м. — Б.пр. от земите на Отори. Сега той разкри онова, което бе пазил в тайна цяла зима — съюзът със запада, обезпечаването на юга и готовността на войските на Отори. Неговото мнение бе, че могат да победят Тохан на бойно поле, избрано от самите тях, и с добре обмислена стратегия. В случай че отстъпеха пред Тохан, щяха да изгубят тези преимущества и никога нямаше да могат да си ги възвърнат.

Баща му предостави пълната си подкрепа както по време на съвещанието, така и за последващите действия.

— Трябва да останеш в Хаги — посъветва го Шигеру, но възрастният човек вече бе взел своето решение.

— Ще се бием рамо до рамо. Не бива да позволяваме на никого после да приказва, че кланът е бил разделен или че ти си действал на своя глава, без моето съгласие.