Лиан Хърн - Възмездието

— Невероятно оръжие — каза той накрая, приключвайки упражнението, но все още без да ми връща меча. Беше се задъхал леко и по челото му бяха избили ситни капчици пот. — Има още един въпрос, който трябва да обсъдим, Такео — останах безмълвен. — Много слухове се носят за теб. Най-вредният и един от най-упоритите е, че имаш някаква връзка със Скритите. Обстоятелствата около смъртта на Шигеру и на владетелката Маруяма не допринасят за опровергаването му. Според твърденията на Тохан Шигеру си признал, че е вярващ, и отказал да произнесе клетвата срещу Скритите, както и да стъпче свещените за тях образи по заповед на Ийда. За съжаление след падането на Инуяма не е оцелял нито един надежден свидетел, тъй че няма как да знаем със сигурност какво се е случило.

— Никога не ми е говорил за това — отвърнах искрено. Пулсът ми се бе ускорил. Чувствах, че ще бъда въвлечен в някаква публична принуда да се отрека от вярванията, в които бях възпитан като дете, и изпитах неволна съпротива. Не можех да си представя какъв избор ми предстоеше да направя.

— Знаеше се, че владетелката Маруяма проявява съчувствие към тези хора. Говори се, че мнозина от тази секта са намирали убежище във владението й. Не си ли попадал на някакви доказателства за това?

— Бях по-загрижен да разкрия членовете на Племето. Скритите винаги са ми изглеждали безобидни.

— Безобидни ли? — изригна яростно Араи. — Това е най-опасната и гибелна вяра. Тя е оскърбление за всички богове; застрашава самите устои на нашето общество. Проповядва, че най-низшите от низшите — селяни и низвергнати — са равни с благородниците и воините. Има наглостта да твърди, че великите военачалници ще бъдат наказани след смъртта им както простолюдието и отрича ученията и съществуването на Просветления — той ме гледаше свирепо, с опулени очи и изпъкнали вени.

— Аз не съм поклонник — рекох. Казвах истината, но пак изпитах съжаление за вярата на моето детство, както и известни угризения, че се отричах от нея.

Араи изръмжа:

— Ела с мен — втурна се навън от стаята и излезе на верандата.

Стражите му тутакси скочиха на крака; един от тях незабавно му донесе да си обуе сандалите. Съпровождан от хората си, той пое бързо покрай синьото езеро и мястото, където бяха вързани конете, а аз го последвах. Шън ме забеляза и изцвили. До него с ведро в ръка стоеше Хироши. Когато ме видя заобиколен от стражи, лицето му пребледня. Пусна ведрото и тръгна след нас. В този момент усетих движение вдясно от себе си. Чух гласа на Макото и обръщайки глава, го видях да минава с коня си през външните порти на храма. Хората ми се събираха отвън.

Настана напрегната тишина. Според мен всички решиха, че ще бъда екзекутиран, тъй като Араи пое нагоре към планината, все още с Джато в ръка.

При скалите бяха завързани група арестанти; приличаха на смесица от разбойници, шпиони, воини без господари и обичайните несретници, които се бяха озовали на погрешното място в неточното време. Повечето от тях се бяха свили безмълвно, примирени със съдбата си; неколцина хленчеха ужасени, един ридаеше.

Сред стенанията им различих съвсем ясно гласа на Джо-Ан, който се молеше тихо. Араи даде заповед и низвергнатият беше извлечен напред. Аз сведох поглед към него. Бях вцепенен. Нямаше да изпитам нито жал, нито ужас. Просто щях да направя онова, което ми заповядаше владетелят Араи.

Той каза:

— Отори, щях да поискам от теб публично да стъпчеш гнусните изображения на Скритите, но не притежаваме такива. Тоя тук, това нищожество, бе заловен снощи на пътя, яздейки кон на воин. Някои от хората ми го знаят още от Ямагата. Тогава имаше известни подозрения, че поддържал връзка с теб. Уж бил мъртъв, а сега се появява отново, напуснал незаконно отреденото му за живеене място, и както разбираме, след като те е съпровождал в много от битките ти. Той не крие, че е поклонник — сведе поглед към Джо-Ан, а на лицето му бе изписано отвращение. После се обърна към мен и ми подаде меча. — Нека видя как сече Джато — рече той.

Не виждах очите на Джо-Ан. Исках да се взра дълбоко в тях, но той бе овързан с приведена глава и не можеше да я движи. Продължаваше да шепне молитвите, които само аз можех да чуя, онези, които Скритите изричат преди смъртта. Нямаше време за друго, освен да взема меча и да го използвам. Знаех, че ако се поколебая за миг, никога нямаше да мога да го извърша и щях да проваля всичко, за което се бях борил.

Почувствах познатата успокояваща тежест на Джато в ръката си, помолих се да не ме подведе и вперих поглед в оголения костелив врат на Джо-Ан. Острието ми се подчини, както винаги. „Отървахте брат ми от страданията му в Ямагата. Ако се стигне дотам, ще направите ли същото и за мен?“