Лиан Хърн - Началото

— Оказвах ти натиск, колкото ми беше по силите. Знаех, че в теб има нещо повече от онова, което ми бе позволил да видя до момента. Ти си доверчив, владетелю Шигеру, това е добродетел, но само до известна граница. Сега вече знаеш как да отприщиш истинската си мощ — чрез подозрение в предателство — и чистата ярост, която произлиза от съзнанието за това. Днес можеш да се упражняваш сам. Трябва да предизвикаш със силата на волята онова, което успя да откриеш чрез емоцията. А аз ще си почивам.

— Трябва да се върнем в храма — рече Шигеру, вперил поглед в бледото лице на своя учител и в набъбващата подутина. — Там могат да се погрижат за вас.

— Още не е време — отвърна Мацуда. — Ще си отдъхна два-три дни, ще прекараме тук Празника на мъртвите и ще се върнем в храма преди есенните бури, стига да не ме повикат по-рано. Здравето на нашия игумен е твърде крехко, както знаеш. Ако издъхне, ще трябва да се върна незабавно. Хайде стига, приказвахме твърде много. Ще прекараме остатъка от деня в мълчание. Можеш да приготвиш малко супа и после да се заемеш с упражненията си.

Имаше куп неща, за които Шигеру изгаряше от желание да говори — мислите му препускаха една след друга в главата му. Даде си сметка, че копнее за похвала, за признание, разбра, че Мацуда му бе дал всичко, което бе възнамерявал. Отвори уста, за да каже: Само още един въпрос , но Мацуда му направи знак да замълчи:

— Предлагам първо една медитация, за да обуздае мислите ти.

Докато се намираше в медитация, той огледа безстрастно действията си, опитвайки се да извлече поука от тях. Разпозна способността, която се криеше зад изпълнението му с тренировъчния меч, както и незрелостта в характера си, която бе довела до паниката и объркването му. Постепенно мислите му се успокоиха, съзнанието му се изпразни.

Привечер отиде да събере гъби за супа със скрита надежда да срещне отново човека от Племето… Лисугера, помисли си той с усмивка. Значи Лисугера бродеше из тази планина да събира билки за лек и отрова. Любопитството му бе предизвикано колкото от непознатия, толкова и от тайните на Племето.

Ако го видя пак, ще го позная , рече си той и почувства, че двамата ще се срещнат отново, сякаш помежду им съществуваше връзка от предишен живот. Трябва да науча повече за Племето… може би дори да се възползвам от техните услуги, както правят Тохан.

Само че не видя повторно Лисугера, нито се натъкна на каквито и да било признаци за неговото присъствие. Мацуда се оправи и възобнови ежедневните им сражения. Шигеру се научи да използва новооткритата си сила с по-голяма прецизност — често печелеше надмощие над своя учител, но повече никога не му нанесе такъв силен удар.

Двамата изкараха дните от Празника на мъртвите в пости и медитация. За първи път на този тържествен ден Шигеру се намираше далече от семейството си. Баща му посещаваше храмовете Токоджи и Дайшоин в Хаги или пътуваше до Ямагата и Тераяма. Тази година щеше да остане в Хаги. Шигеру си представи как брат му и приятелите им пускат по течението на реката фенери в хартиени лодки и как ги наблюдават, докато отливът ги отнася към морето. Представи си гледката на залива, островите, които стърчаха назъбени от водата, фенерите, които пръскаха своята златиста светлина в синкавата мъгла, и почувства мъчителна носталгия по мястото, което обичаше толкова много.

Гората около него не бе по-малко красива — бе заобичал и нея, докато я изследваше и опознаваше, но тя бе пуста, уединена, без човешко присъствие, а в нощите, когато мъртвите се завръщаха, за да посетят живите, изглеждаше още по-самотна.

В далечината проблясваха светлини — селяните палеха големи огньове, за да укажат на своите мъртви пътя към дома. Шигеру също запали огън до колибата, но не очакваше да види своите предци. Те щяха да отидат там, където бяха гробовете им — в Хаги или в Тераяма. Дори мъртвите нямаше да ги споходят на това място.

През последните дни двамата с Мацуда почти не си бяха говорили — схватки, упражнения, медитация и обичайната работа за деня — всичко това се извършваше в мълчание. Затова през втората нощ от празника Шигеру се изненада, когато, вместо да заспи веднага след вечеря, Мацуда му каза да запали лампата и да приготви чай.

— Ще си поговорим.

Излязоха на малката веранда. Нощта бе ясна — Мечката и Ловеца 20 20 Съзвездията Голямата мечка и Орион. — Б.пр. сияеха над главите им. Шигеру донесе прясна вода и запали една маслена лампа с треска от огъня. Поднесе чай на своя учител и после се настани с кръстосани крака на пода в очакване да чуе какво има да му каже Мацуда.