Лиан Хърн - Началото

Привечер Мацуда се размърда. Изглежда, изпитваше болка. Шигеру бързо приготви настойката и помогна на стареца да се надигне и да я изпие. Мацуда не каза нищо, но потупа ръката на Шигеру, сякаш да го успокои. После легна отново. Билките подействаха бързо. Старецът спа дълбоко и спокойно до зазоряване.

Шигеру дремна малко, но повечето време остана буден, размишлявайки над странните събития от изминалия ден. Вече не смяташе, че непознатият е свръхестествено същество. Сега, когато можеше да мисли по-спокойно, му стана ясно кой би могъл да бъде странният му помощник — само член на Племето. Беше изчезвал и изниквал отново точно както бе описал баща му, разказвайки за жената, в която се бе влюбил. Какво удивително умение, колко полезно би било да го притежаваш; ненапразно военачалници, подобно на фамилията Ийда, използваха такива мъже за шпиони. Колко уязвим изглеждаше собственият му клан! Каква защита би могла да съществува срещу подобни способности? Неочакваната среща бе разпалила любопитството му да научи повече за тях, да открие как би могъл да предпази себе си и хората си от Племето… и дори как да ги използва за собствена изгода.

Избягваше да мисли за най-странното от всичко случило се през този ден — как той, послушникът, бе победил в схватка своя учител; бе обезвредил Мацуда Шинген. Изглеждаше още по-невероятно от мъжа, който можеше да става невидим.

Горещината намаля, излезе лек вятър и птиците възвестиха зората. Шигеру седна с кръстосани крака и започна сутрешната медитация. Когато отвори очи, беше съвсем светло, а Мацуда се беше събудил.

— Имам нужда да се облекча — рече старецът. — Помогни ми да изляза.

Вървеше малко неуверено, като се олюляваше, но иначе изглеждаше добре. След като свърши, отиде до извора и изплакна уста.

— Главата боли ли ви? — попита Шигеру, докато му помагаше да се прибере обратно в колибата.

— Вече не толкова. Онова, което ми даде снощи, подейства.

— Много съжалявам — подхвана Шигеру.

— Няма за какво да съжаляваш — рече Мацуда. — Бъди горд със себе си. Това си е постижение. Отдавна никой не ме е подреждал така. Пък и аз не съм толкова млад, колкото едно време.

— Беше си щастлива случайност — рече Шигеру.

— Не мисля. Но кой беше тук с теб?

— Срещнах в гората един човек. Бях се втурнал след монасите и се заблудих… Имаше страшна буря…

— Паникьосал си се, с други думи — отбеляза Мацуда.

— Мислех, че съм ви убил!

— Ако го беше сторил, щях да съм си го заслужил — засмя се Мацуда. — Няма защо да изпадаш в паника. Кой беше… някой от селяните? Трябва да разбера съставките на тази отвара.

— Не го бях виждал дотогава. Даже не бях сигурен дали е човек. Повече ми приличаше на дух. После си дадох сметка, че сигурно е от Племето.

— За Бога! — възкликна Мацуда. — Дал си ми чай, приготвен от член на Племето? Явно имам късмет, че съм още жив.

Шигеру си помисли за отрова, спомни си за следите, които бе видял със собствените си очи, оставени от някой, дирещ самакитка и змийски лапад… този човек или пък някой друг.

— Аз съм пълен глупак — рече. — По някаква причина реших, че мога да му се доверя.

— Прибързваш с доверието — възрази Мацуда. — И все пак в този случай няма сторено зло. Тази настойка много помага против болки. Бих искал да разбера какво има в нея.

— Онзи човек знаеше как се казвате.

— Не искам да се хваля, но мнозина знаят моето име. Само че не съм долюбван в Племето, тъй като направих всичко възможно да ги държа далеч от храма. Не обичам шпиони. Той ставаше ли невидим?

Шигеру кимна.

— Как се получава?

— Номер, начин на движение, който заблуждава очите на наблюдателя. Не можеш да го научиш… вродено е, като повечето им способности. Упражняването им само ги засилва — от онова, което съм чувал, голяма част се състои в медитация, изпразване на съзнанието и концентрация, макар че в Племето използват жестокостта като средство за обучение, за да притъпят съвестта и изтръгнат милосърдието. Разправят, че фамилията Ийда прилагала някои от тези методи върху синовете си и че особено Садаму имал голяма полза от тях.

— Онзи Садаму, който се надявал освен това да стане ваш ученик? — възкликна Шигеру.

— Ааа, аз и бездруго не бих отишъл в Инуяма, не ми харесва климатът. Както и да е, сега няма и защо — доволен съм от моя ученик от клана Отори. Всъщност много се гордея с теб.

— Макар че допусках грешка след грешка! В момента, в който успях да ви надвия, ви виждах като предател — призна Шигеру. — Реших, че сте част от таен заговор… Глупаво е дори да си го помислиш.