Лиан Хърн - Началото

— Не е необходимо. Говорим за други неща, които за всички нас е по-безопасно да не разкривам. Бяхте права, когато казахте на Араи, че владетелят Отори е търпелив. Освен това той съзнателно не показва истинската си същност пред света. Но нито за миг не забравя скритата си цел — да види Ийда мъртъв и да се ожени за вас.

Изречени от друг човек, тези думи я изпълниха с неизразимо вълнение. Тя погледна Шизука право в очите и попита:

— Дали някога ще се случи?

— Надявам се с цялото си сърце — отвърна Шизука.

— И владетелят Отори е добре? — просто искаше да продължава да произнася името му, да говори за него.

— Да. Поддържа имотите си с огромен успех, пътува много, понякога с чичо ми Кенджи. Двамата се сприятелиха. Владетелят Такеши също му е много близък и вече е изискан млад мъж. Всички се възхищават на владетеля Отори.

— Няма друг като него — рече тихо Наоми.

— И аз така мисля — съгласи се Шизука.

Известно време яздеха в мълчание, Наоми си мислеше за Шигеру. Бяха минали осем години от срещата им в Сейсенджи и шест години, откакто го бе видяла за последен път. Но на това пролетно пътуване отново се почувства като девойка, цялото й тяло бе обладано от непреодолим копнеж да почувства ласка, да се превърне в част от този тучен и плодороден пейзаж, туптящ с енергията на живота.

Накрая попита:

— Възнамеряваш ли да прекараш лятото със семейството си?

— Само момчетата — отвърна Шизука. — Аз ще се върна в Ногучи, освен ако…

— Какво? — подкани я Наоми.

Шизука не отвърна, а продължи известно време да язди в мълчание. После каза тихо:

— Всъщност какво знаете за мен?

— В писмото си владетелят Отори ми каза, че си дала клетва да му помагаш, че си от Племето и че не трябва да казвам на никого. Зная, че години наред си живяла с владетеля Араи; изглежда той много те обича.

— Тогава мога да ви кажа следното — ако Племето не ми нареди друго, тъй като понастоящем ги устройва да съм с Араи.

— Мислех, че си свободна да вземаш самостоятелни решения — рече Наоми.

— Коя жена е независима? Вие и аз, по различни причини, разполагаме с повече свобода от обичайното и пак не можем да постъпваме както би ни се искало. Мъжете са груби и безмилостни — държат се така, все едно ни обичат, но нашите чувства нямат значение за тях. Както чухте миналата нощ, съпругата на Араи току-що му е родила син. Тя знае за моето съществуване и за момчетата. Араи живее открито с мен и го прави откакто бях петнайсетгодишна, но не е признал синовете ми, макар че, изглежда, ги обича и се гордее с тях. Десет години са много време в живота на един мъж. Предполагам, че един ден ще ми се насити и ще пожелае да се отърве от мен. Нямам илюзии по отношение на света, ще го разберете. На децата им се случват злополуки… — тя се взря в лицето на Наоми: — Простете, не исках да отварям стари рани. Но не възнамерявам да оставя синовете си там, където може да им се случи нещо лошо. Освен това носят фамилията Муто — те са деца на Племето. Време им е да започнат своето обучение, както сторих и аз на тяхната възраст.

— Какво представлява това обучение? — попита Наоми с любопитство. — За какво ви подготвя?

— Сигурно знаете за дейностите на Племето, господарке Маруяма. Повечето владетели рано или късно прибягват до услугите ни.

— Не знам в Маруяма да има членове на Племето и самата аз никога не съм ги наемала! — възкликна Наоми и миг по-късно добави: — А може би трябва!

— Владетелят Отори не ви ли е казал за вашия коняр Бунта?

Наоми се обърна рязко на седлото. Бунта яздеше на известно разстояние зад тях, редом със Сачие.

— Бунта е от Племето?

— От него научих за срещите ви с владетеля Отори.

— Ще заповядам да го екзекутират! — избухна гневно Наоми. — Сачие ми обеща, че той ще пази тайните ми!

— Запази ги от всички, освен от мен. За щастие научих за тях и затова успях да предпазя и двама ви. Аз също не съм ги разкрила пред никого. Не предприемайте нищо по отношение на него, не се издавайте, че знаете. Той ме уведомява за вашето местонахождение и безопасност. Ако някога ви се наложи да се свържете с мен, можете да го сторите чрез него.

Наоми направи усилие да овладее удивлението и гнева си. Шизука й бе разкрила всичко това съвършено спокойно и сега се усмихваше. Опитвайки се да запази същата невъзмутимост, Наоми заяви:

— Владетелят Отори ми каза, че си се заклела във вярност към него. Значи ли това, че се надява по някакъв начин да използва Племето? Срещу Ийда имам предвид? — после добави: — Би ли могла да…?