Ейдриън Чайковски - Империя в черно и златно

— Тисамон! — изрева Стенуолд. Богомолкочовекът най-после се откъсна от битката и затанцува към леталото, като разпра пътьом един осоид, който се опита да го прониже с копие.

— Качвай Мариус и тръгвай! — нареди той. — Тръгвай! Просто тръгвай!

Лицето на Стенуолд се разкриви от ярост и страх.

— Ах, ти, кръвожадно копеле! Ако останеш тук, значи ще повлечеш и мен със себе си! Няма да тръгна без теб!

Макар Тисамон да се втурна към поредния нападател, по лицето му ясно се видя колко несправедлив намираше упрека. Въпреки обидата си след миг вече тичаше към ортоптера.

— Мариус, побързай! — изврещя Стенуолд и ето че Мариус и последните двама оцелели от бойците му зарязаха битката и хукнаха към леталото, провесили временно щитове на гърбовете си. Стенуолд се дръпна назад и в същия миг копие от златна енергия прогори димяща дупка в ръба на отворения люк. С разтреперани ръце, той се навря обратно в тясното кресло и започна да върти бързо педалите. Усети как целият корпус скърца с размаха на крилете, първо нагоре, после надолу, задвижвани от парата в пещта, но управлявани от неговите крака върху педалите.

Някой се метна през люка и Стенуолд се сви уплашено, но не беше друг осоид, а Тисамон, с мрачно лице. Седна на дървената кутия и се зае да свали бойната ръкавица от ръката си. След миг жена от отряда на Мариус се покатери в леталото и се обърна да помогне на командира си. Междувременно Стенуолд беше задвижил гладко крилете и усещаше напора на машината да се издигне в небето — сякаш и тя нямаше търпение да се махне оттук.

Мариус се беше вмъкнал наполовина през люка, когато се изви на дъга без предупреждение и политна назад. Жената го улови за колана и го издърпа обратно, но Стенуолд зърна арбалетната стрела, забила се дълбоко в кръста му на няма и два пръста от ръба на щита.

— Други има ли? — извика той. С мъка удържаше машината.

— Не! — извика в отговор жената. Стенуолд удвои темпото и ортоптерът подскочи към небето, забърсвайки двама осородни по пътя си.

Стенуолд рискува и хвърли поглед през рамо. Мариус лежеше на хълбок, тъмната му кожа беше посивяла, а жената — единствената оцеляла от отряда му — оглеждаше раната. Тисамон беше отворил кутията и опъваше тетива на огромния си лък. Още една реликва от Лошите стари дни, помисли си Стенуолд, но лично той не би заменил тежкия лък в ръцете на Тисамон дори срещу най-модерния арбалет за многократна стрелба. Богомолкоидът приклекна до все още отворения люк и нагласи стрела в лъка. След миг тетивата звънна и Стенуолд видя, захождайки в кръг над летището, как още един вражески войник полита надолу. Беше изпуснал меча си и оръжието тупна на земята малко преди собственика си.

— Добре би било да се отдалечим оттук! — сопна му се Тисамон и бръкна в кутията за нова стрела.

— Първо трябва да набера височина — обясни Стенуолд, макар да знаеше, че богомолкородният няма да го разбере. Издигаше ортоптера в мъчително бавен кръг над летището, а задвижваните от пара криле разсичаха въздуха. Нито една от другите летящи машини на минасците не беше успяла да излети. Не искаше да си помисля дори какво се случва в града долу. Просто въртеше педалите и насочваше машината, хвърляйки по някой поглед към издигащия се кръг от осоиди, летящи мъже с мечове и копия, слели се в обезумял рояк. Тисамон се протегна навън, подпрял се на коляно и лакът, и обтегна силно тетивата.

„Вече сме достатъчно високо“, реши Стенуолд и извади ортоптера от кръговата му траектория. Но явно не беше преценил добре ъгъла, защото машината се стрелна право над врящия град. Подмина дузина летящи осочовеци, но друго беше привлякло вниманието му.

— Чук и клещи! — изруга той. — Вижте го това чудо!

Беше грозно като греха и висеше във въздуха с изяществото на обесен човек, но все пак се задържаше над земята, което си беше подвиг на механиката, достоен за възхищение. Хелиоптер в цветовете на осоидите, чудовищна, неправилна по форма метална кутия с три въртящи се перки, които се мъчеха да го удържат във въздуха. Явно имаше люкове в долната му част, осъзна Стенуолд, защото от търбуха на машината се сипеха снаряд след снаряд към града отдолу. Отпърво реши, че са големи камъни, но като видя експлозиите, осъзна, че трябва да са гърнета с огън или гранати с огнепрах.

„Защо изобщо летя натам?“ Дръпна простичкия дървен лост и ортоптерът зави. Хелиоптерът на осоидите бързо изчезна от полезрението на Стенуолд, докато той водеше новопридобитото си летателно средство над града и крепостната стена. Ортоптерът беше проста машина и занаятчиите в родния му град Колегиум, на стотици мили оттук, биха го нарекли „чирашка работа“. Но му беше напълно достатъчен, за да надбяга летящите осоиди — и наистина, само след няколко минути преследвачите им изостанаха, завиха обратно към Мина и Тисамон свали лъка си.