Ейдриън Чайковски - Империя в черно и златно

Медитацията беше различна от онова древно шарлатанство. Никой не се съмняваше във важността й. Неоспорими доказателства имаше навсякъде около тях. Медитацията беше Изкуството на предците, основополагащата сърцевина на насекомородните. Дали беше медитацията, която помагаше на мухородните да летят и на мравкоидите да четат мислите си; или медитацията, която правеше богомолкочовеците бързи, а паякородните — хитри, съзерцанието така или иначе беше Изкуството, което живееше във всеки един от тях и чакаше да бъде отключено.

Челядинка Трудан никак не я биваше в медитацията. Не защото беше бавна, тъй като бавността й по-скоро би помогнала. Напротив, имаше бърз ум, който твърде бързо се отегчаваше от бездействието. Едва достигнала някакво ниво на съзерцание, умът й хукваше по друга пътечка и я оставяше да мига омърлушено в познатата стая. Точно както сега.

Дуелът във Форума не беше помогнал. По-лошо дори, споменът за него сигурно щеше да я преследва до края на дните й. Затвореше ли очи, вместо да открие покой, тя виждаше Форума на умелите. И Фалгър, който стои срещу нея, стиснал твърде силно меча в едната си ръка. Глуповато на вид хлапе и не особено атлетично. Слаб противник, когото би трябвало да победи с лекота.

Всички погледи бяха съсредоточени върху нея и усещането беше ужасно. За разлика от Тиниса, Че мразеше да е в центъра на вниманието. Но не заради публиката се бе смутила толкова, а заради съотборниците си, чиито погледи дълбаеха дупки в гърба й. И най-вече заради чичо Стенуолд, защото отчаяно искаше да му докаже, че я бива в това.

А уж се опитваше да медитира. Че събра разхвърляните си мисли и ги смете под килима. Не беше нещо, което да я затрудни, нали така? Повечето хлапета започваха на осем-девет години и му хващаха цаката бързо. По целия свят бръмбарородни мъже и жени, а и хора от всичките раси на човечеството, седяха с кръстосани крака на земята като нея и отваряха съзнанието си за своя идеал. Примитивните хора може да са имали своите богове, а Лошото старо време е имало тотеми и духове, но разумните мислители на нейната раса бяха изказали концепцията за Идеалната форма. Всички идеи, казваха те, притежават своето съвършено теоретично изражение и Че се опитваше да поведе съзнанието си към формата на Идеалния бръмбароид. Сънародниците й от целите Равнини и отвъд си бяха представяли Идеала, бяха го проучвали и усъвършенствали, черпили бяха сили от него в продължение на хилядолетия, много преди да се появи първата писана история.

Сега Че трябваше просто да отвори съзнанието си достатъчно, за да допусне в живота си всепроникващото съвършенство на този Идеал и да приеме даровете му. Уви, умът й все така се блъскаше в недалечното минало като муха в стъклото на прозорец.

Било ли й е по-лесно като малка? Не, винаги бяха очаквали твърде много от нея и този натиск неизменно й пречеше да се концентрира. Винаги е била петото колело, излишният придатък, предаван от ръка на ръка. Никой не знаеше какво точно да прави с нея. Дори родителите й бяха побързали да я пробутат другиму. Вярно, бяха получили страхотно предложение, но дали за нея или за самите себе си? Баща й беше дребен търговец в Агора, едно от васалните градчета на Колегиум. Семейството им беше голямо и парите вечно не достигаха. Когато поотрасна, Че започна да се пита дали оскъдицата, в която живееха, не се дължеше поне отчасти на бащиния й стремеж да поддържа имиджа си пред колегите от търговската гилдия. Не помнеше да го е виждала без скъпо палто с орнаменти по последната мода.

А после, след продължително взаимно мълчание, се беше свързал с брат си, който вече се беше издигнал до преподавател в Академията. Че подозираше, че това всъщност е била основната причина баща й да го потърси, воден от болните си амбиции. Скоро след това осемгодишната Че се озова на гарата с опакован багаж да чака возилото.

О, за нея безспорно беше страхотна възможност да отрасне в дома на един преподавател в академия. Получила беше добро образование, ползваше се с облагите на високия социален статут на чичо си и му беше дълбоко благодарна, но все пак… Все пак предоставеният й шанс не се дължеше единствено на роднинските връзки. Стенуолд си имаше свои мотиви. Имаше си и млада повереница, на която да потърси приятелка на същата възраст.

Невръстна повереница в домакинството на ерген. Направо си плаче за клюки. Че можеше само да си представя приказките и възмущението сред почтените граждани на Колегиум, когато Стенуолд Трудан се е върнал у дома с паешко дете.