Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Как идват? — Това бяха първите му думи, откакто Таки и Че бяха седнали на масата. Чак сега Че огледа гривната на ръката му и видя, че не е гривна, а железен робски белезник, достатъчно широк, за да може да го свали от ръката си. Но явно предпочиташе да го носи.

— Какво? — попита озадачено Скобран.

— Колко са в Соларно? — попита Кръвопиеца, а после сам отговори на въпроса си: — Двеста? Или четиристотин? Само че виждал ли е някой толкова войници да прекосяват планината? Дори един по един да се придвижваха, пак щеше да се чуе. Аз често летя до станция Тоек да търгувам със скорпионородните там. Нищо не съм чул за оси, които да минават през прохода, а скорпионите са добри вардияни. Така че как стигат дотук? И още колко ще пристигнат?

Всички мълчаха смутено.

— Осите в Соларно вече се опитаха да убият Че — каза Таки, която не хранеше никакви съмнения относно подбудителите на нападението в Базаара. — Сега вече знаем какво си е наумила Империята и каква сериозна заплаха крие. Знаем какво е искал да ни съобщи Амре. И трябва да разкажем на хората. Всички ние имаме уши, които с готовност ще ни чуят — в Соларно, в Принцеп Изгнана, в Часме. По силите ни е да разпространим вестта, че осите идват.

— И после какво? — попита Скобран. — Десетки хиляди оси? Цяла армия? Нали я чу? Какво можем да направим ние?

— Чух я — каза натъртено Таки. — И по-добре от теб, изглежда. Къде водят войната си тези оси? Тук? Е, скоро и това ще стане. Вече се сражават с Паешките земи. И с онези Равнини, откъдето идва Че. А също и северно оттам, във Федердацията…

— Федерацията — поправи я Древане Сае с тон, който подсказваше, че неговите хора не са забравили корена си.

— Така че колко войска могат да пратят срещу нас? И ако ние вдигнем цената, ако ги накараме да плащат скъпо и прескъпо, рано или късно ще им загорчи в устата и ще отслабят натиска. Бела Челядинка ни предлага съюз.

Всички зяпнаха Таки, Че включително.

— Е — смънка тя. — Сигурно може да се стигне и до това. Един вид.

— Ако Соларно окаже решителна съпротива, ако всички езерни градове го направят, то Равнините и другите засегнати със сигурност ще продължат борбата — заяви Таки. — Нима сме чак толкова лишени от влияние? Не, ние сме пилотите на Езгнано. Ние сме най-добрите сред най-добрите. Моята домина ще се вслуша в думите ми. Накарайте и своите да ви чуят. — Дребната мухородна се изправи. — Или си мислите, че осите ще ни оставят да летим и да се стреляме на воля, когато армията им разпъне палатките си около Соларно?

Един по един всички кимнаха и станаха, Ниамед първа, а Скобран — уморено — последен.

Че и Таки напуснаха кейовете последни, защото Че предпочиташе да разполага с колкото се може повече свободно пространство, когато се заеме с трудната задача да издигне „Бурна“ във въздуха. Ала забавянето си струваше, защото й даде възможност да види как излитат другите. Двумоторният фикс на Скобран, тежък и закръглен като пилота си, че и брониран в добавка, разпори с рев водите на Езгнано, а после се издигна с невъзможна лекота, с невероятно изящество, все едно скала е полетяла в небето с помощта на магия. „Екзекуторката“ на Ниамед беше продълговат ортоптер, носът му закривен напред и надолу към корема като щипките на богомолка, а крилете — толкова тесни, че изглеждаше невъзможно да издигнат тежестта на леталото. Ала само с един размах ортоптерът се отдели със скок от водата и полетя. Хелиоптерът на Те Френа тъкмо се издигаше в тесни спирали, когато Древане Сеа наду рога, който носеше на каишка около врата си, и скръбният пронизителен тон призова великолепната му „невеста“. Водното конче, цели десет метра дълго от антените до върха на опашката, се появи с трясък откъм джунглата и кацна до него. Седлото му беше инкрустирано със скъпоценни камъни, от едната страна имаше калъф с дълъг лък, от другата — колчан с дълги колкото копия стрели. Накрая Кръвопиеца се качи на своя ортоптер, който се казваше „Гибелен огън“ и беше тъпоноса грозновата машина, обрасла с наполовина скрити в корпуса оръжия. Полуродният спря за миг, хвърли поглед към двете жени, после от тръбите при задницата на ортоптера изригна дим, двигателят се разбуди, машината се плъзна по водата и бързо набра височина с гръмовен рев.

Таки вече се беше качила в „Еска Воленти“, а Че съумя да се намърда в пилотското кресло на „Бурна“ въпреки клатушкането. Запали двигателя, тягата на витлата я отдалечи от кея, а когато машината набра достатъчно инерция, Че свали задкрилките и отлепи „Бурна“ от прегръдката на водата.