Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Все пак, генерале, просто за всеки случай, аз помолих една своя сънародничка да иде там и да впрегне уменията си за постигането на същата цел.

— Не си имал възможност да молиш никого за нищо, робе — каза Максин, но в гласа му липсваше увереност.

— Въпреки това молбата беше отправена и приета. — Уктебри наблюдаваше генерала и видя сянка да загрозява чертите му. Какво изтънчено удоволствие от най-висша проба беше това. Действащ генерал от Рекеф, чиито агенти и информатори държаха цялата имперска армия в ужас, а ето че смелостта му изневерява заради един уморен стар роб. „Имаш цяла армия шпиони, генерале, а не знаеш нищо за моите.“

— Твоята сънародничка по-добре да стои настрана — каза Максин с престорено безразличие. — Моите хора не знаят нищо за нея и тя лесно може да пострада, преди да са разбрали коя е.

— О, генерале — каза Уктебри, — какво ви кара да смятате, че те изобщо ще усетят присъствието й, освен ако тя не реши да им се разкрие?

Императорът все така събираше редовните си съветници, както повеляваше традицията, но напоследък се беше оформил нов елит. „Война“ беше думата, плъзнала из коридорите на властта в Капитас. Войната беше слънцето и въздухът на Империята. Войната беше средството да напреднеш в кариерата и да си подсигуриш бъдещето, пак тя смазваше колелетата на търговията и жънеше реколта от богатство и власт за онези, които успяваха да яхнат вълната й.

Равнинците не разбираха, не бяха в състояние да разберат и никога нямаше да проумеят, че превземането на Тарк и Битката на релсите изобщо не се вместваха в имперското понятие за война. Не, подобни стълкновения и нашествия бяха ежедневие за Империята. Нужна бе съпротива и мислена линия, която имперската армия да пресече, за да се брои една кампания за истинска война.

Сега равнинците бяха прокарали такава линия — крива линия от Меро до Колегиум и от Колегиум до Сарн. Империята бе погълнала близо половината от Равнините, преди единичните сражения да достигнат мащабите на война по техните стандарти.

Императорът крачеше сред генералите си и оглеждаше гигантската карта, първо от едната страна, после от друг ъгъл. Тази релефна карта беше истинско произведение на изкуството, създадено от най-умелите роби занаятчии. Планините и хълмовете, реките и горите бяха пресъздадени от лакирано дърво с различен цвят, а градовете — с бронзови медальони, специално изковани за целта, всеки град с името и герба си. Дървени блокчета и малки пергаментови флагчета бележеха позициите на въоръжените сили.

Генерал Максин наблюдаваше зорко Алвдан. Императорът изглеждаше доволен от видяното, лицето му постепенно се озари от неподправен интерес, който щеше да се отрази добре на бойния дух. На почетно разстояние от масата с релефната карта стояха главните стратези на Империята — двама оттеглили се от активна служба генерали, един старши служител на Консорциума, един полеви полковник, прикрепен към Осма армия, която понастоящем чакаше назначение в столичните казарми, един майор от инженерния корпус и още един от роботърговския.

— Това са нашите Крилати фурии, така ли? — попита императорът и посочи армията край сребърната нишка на релсовия път между Хелерон и Сарн.

— Седма армия, точно така, ваше императорско величество — отвърна един от старите генерали. — Тук, при Хелерон, е Шеста, която изчаква нови попълнения, преди да се присъедини към генерал Малкан. Самият Малкан вече получава доставки на провизии и ново въоръжение.

— Ново въоръжение? Новото тайно оръжие, за което ни бе казано?

— Така нареченият щраколък, ваше императорско величество — потвърди майорът от инженерния корпус. — Резултатите от битката със сарнианците показват, че е доста ефективно, но докладите може и да са в голяма степен преувеличени…

В очите на Алвдан се появи изражение, което майорът не забеляза.

— Припомнете ми отново кой е отговорен за тази нова играчка?

— Тя е дело на един външен, полуродния Дрефос. — От гласа на майора капеше презрение. — Забавна джаджа, ваше величество, като всичките му измишльотини, но не може да замени арбалетите и автовозилата.

Императорът изгледа с усмивка майора. Старият генерал, по-опитен с владетелските капризи, благоразумно отстъпи назад.

— Майоре, ние ценим професионалното ви становище — продължи Алвдан. — Затова поискахме мостра на това оръжие да бъде доставена в Капитас за наше лично забавление.

— Убеден съм, че ще го намерите за забавно, ваше величество.