Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Според собствените си сметки полковник Ган беше най-големият късметлия в Империята. Беше се издигнал до полковнишки чин много млад благодарение на семейните си връзки, а през последните седем години си беше отживял като губернатор на най-работливия и едновременно с това най-покорния народ в рамките на Империята.

Дворецът в Сзар беше великолепен, по-голям дори от грамаданската грозотия, която старият губернатор на Мина беше издигнал в подопечния си град. А понеже местните пчелородни строяха домовете си или под земята, или най-много на един етаж над нея, дворецът издигаше снага над целия град и макар местната архитектура да беше по-изящна със сложните фрески и барелефи по фасадите, Ган все пак смяташе, че самите размери на двореца символизират превъзходството на неговата раса.

Полковник Ган си беше създал навика всяка сутрин да закусва в стая с различен изглед — а такива имаше много в гигантското многоетажно здание — и да се любува на своите владения. Понякога канеше и гости на трапезата си — офицери от гарнизона, минаващи през града имперски големци, представители на Консорциума или мъже от добри семейства, но веднъж в десетницата си угаждаше с по-специален гост. При последното си посещение в столицата Ган остана впечатлен от факта, че император Алвдан Втори — комуто той се възхищаваше искрено — веднъж в десетницата споделя императорската си закуска с хубавката принцеса Седа. Тази демонстрация на братска преданост се обсъждаше често в елитните кръгове, където Ган предпочиташе да се движи, и макар самият той да нямаше сестри с царска кръв, Сзар му беше осигурил приемлив заместител. Губернаторът вярваше, че внася един особено елегантен имперски нюанс към атмосферата на града, като веднъж в десетницата закусва заедно с Макзех, принцесата на пчелородните.

Самата Макзех не беше твърде привлекателна. В сравнение с осородните жени, към които Ган имаше изразени предпочитания, тя беше ниска, тъмна и кръглолика. Ала беше истинска принцеса и местните хора я обожаваха с робската отдаденост, която изпитваха към цялото царско семейство. Като я канеше демонстративно като гост по милост на имперското гостоприемство, Ган подчертаваше още веднъж пълния си контрол над града. Не че пчелородните, така възхитително лишени от бунтарски дух, имаха нужда да им се напомня. Дори без особен надзор пчелите работеха два пъти по-усърдно от всеки осороден, потяха се в леярните, ковачниците и цеховете и произвеждаха брони, мечове и машинни чаркове, които след това чинно транспортираха към други части на Империята. Завладяването на Сзар беше разширило значително индустриалния капацитет на Империята и сега полковник Ган, неговият губернатор, плъзгаше доволно поглед по окъпания в светлика на утрото град и си мислеше за богатствата, които Империята смучеше от него. На кого му пукаше, че самият той не беше пролял и една капка кръв, нито бе вдигнал меч при завладяването му?

Ето я и принцесата, пристига. Тези пчелородни изобщо не знаеха да се обличат, дори най-високопоставените сред тях — смуглото момиче беше със сивкава туника върху рокля в черно и златно. Ган настояваше принцесата да носи имперските цветове на срещите им. Знаеше, че това й е неприятно, но беше важно да се знае чии желания се ползват с приоритет.

„Но пък аз не съм тиранин все пак“ — напомни си той и я дари с усмивка. Тя се постара да му отвърне със същото, но не й се получи съвсем. Научила се беше да използва усмивката си като разменна валута. Ган, разбира се, не вярваше, че принцесата изпитва топли чувства към него, но Макзех имаше нужда от разни неща и знаеше, че за да ги получи, трябва да спазва правилата на играта. Ако се постараеше да не му разваля настроението, имаше шанс той да откликне на молбите й, да се смили над нейния народ, да отмени някое тежко наказание, да намали непосилните производствени норми в някоя леярна и дори да одобри размяната на писъмца между нея и брат й, който служеше в помощната войска и беше далеч на поредния имперски поход. Ган знаеше, че принцесата се среща непрекъснато с народа си, дори с най-изпадналите си поданици. Изглежда, предпочиташе да обикаля из града напосоки, следвана неотлъчно от имперската си охрана. Ала визитите й едва ли бяха напълно случайни, подозираше губернаторът. Маршрутът й със сигурност се определяше от информацията, която протичаше по мисловната мрежа, защото, по подобие на мравките, много от пчелородните владееха Изкуството за общуване от разстояние. С това Изкуство можеха да се похвалят дори някои оси, но не и Ган. Той така и не си бе направил труда да го развие у себе си.