Виктория Айвярд - Алена кралица

За моя изненада екраните потрепват, превключват от изображенията на двама ни с Кал към нещо зърнисто – кадри, заснети от охраната, от всички камери, всички електрически очи. С треперлив дъх осъзнавам колко дълбоко се е простирал планът на Мейвън.

Екраните показват отново всичко, всеки откраднат миг. Как се измъквам от Двореца с Кал, как танцуваме заедно, водените ни шепнешком разговори, целувката ни. А после убийството на краля в пълния му ужасен блясък. Когато всичко това се вземе заедно, историята на Мейвън не е трудна за вярване. Всичко се връзва – разказът за Червената дяволица, която прелъстила един принц и го накарала да убие крал. Тълпата ахва и мърмори, поглъщайки съвършената лъжа. Дори на собствените ми родители би им било трудно да отрекат това.

– Мер Моли Бароу.

Гласът на Мейвън прогърмява зад мен и когато се обръщаме, виждаме царствения глупак да гледа гневно към нас. Собствената му ложа с места е обвита в черно-червени знамена, пълна до пръсване с лордове и дами, които разпознавам. Всички са облечени в черно, пренебрегнали са цветовете на династиите си в знак на почит към един убит крал. Соня, Илейн и всички други деца на Висшите династии се взират в мен с отвращение. Лорд Самос стои от лявата страна на Мейвън, кралицата – от дясната. Елара се крие зад траурен воал, вероятно за да замаскира коварната си усмивка. Очаквам Еванджелин да обикаля наблизо, доволна да се омъжи за следващия крал. В края на краищата тя искаше единствено короната. Но тя не се вижда никъде. Самият Мейвън прилича на мрачен призрак, бледата му кожа се откроява рязко на фона на черния блясък на парадната му броня. Дори носи меча, с който убиха краля, а бащината му корона се гуши в косата му, блеснала на слънцето.

– Някога повярвахме, че си изгубената Марийна Титанос, друга убита гражданка на моето кралство. С помощта на твоите Червени братя ти ни измами с технологични трикове и заблуди, прониквайки в собственото ми семейство. – Технологични трикове. Екраните ме показват в Спираловидната градина, жужаща от електричество. На заснетия кадър изглежда неестествено. – Ние ти дадохме образование, положение, власт, сила и дори обичта си. За това ти ни се отплати с предателство, като с измамата си настрои родния ми брат срещу собствената му кръв.

Сега знаем, че си деец на победената Алена гвардия и си пряко отговорна за погубването на безброй животи. – Изображенията потрепват и показват нощта на Прострелването на Слънцето, балната зала, пълна с кръв и смърт. Знамето на Фарли, развяващото се парче червен плат с разкъсаното слънце, изпъква на фона на хаоса.

– Заедно с брат ми, принц Тиберий Седми от Династиите Калоре и Джакос, си обвинена в множество жестоки и позорни престъпления срещу короната, включително измама, държавна измяна, тероризъм и убийство. – Ръцете ти не са по-чисти от моите, Мейвън. – Ти уби моя баща, краля, омагьосвайки собствения му син, за да извърши деянието. Ти си Червен дявол – той поглежда бързо към Кал, вече почти пламнал от гняв, – а ти си слаб човек. Предател на короната си, на кръвта си и на цветовете си. – Смъртта на краля се разиграва отново пред очите ми, за да затвърди ужасните думи на Мейвън.

– Обявявам и двама ви за виновни в престъпленията ви. Приемете екзекуцията си! Мощен присмех се понася над арената. Звучи като квичене на прасета, жадни за кръв.

Видео екраните отново превключват към Кал и мен в очакване да плачем или да умоляваме за живота си. Никой от нас не помръдва дори на сантиметър. Няма да получат това от нас.

Мейвън се взира над стената на ложата, злобно ухилен, в очакване някой от нас да се пречупи.

Вместо това Кал отдава чест, допрял два пръста до челото си. Това е по-добре, отколкото да удари Мейвън с юмрук през лицето, и той се дръпва назад, разочарован. Отмества поглед от нас към далечния край на арената. Когато се обръщам, очаквам да видя стрелците, които убиха Лукас, но ме посреща много различна гледка.

Не знам откъде са дошли или кога, но в прахта се появяват пет фигури.

– Не е толкова зле – промърморвам, стиснала ръката на Кал. Той е воин, войник. За него петима срещу един може би дори е честна схватка.

Но Кал сбърчва чело, вниманието му е приковано върху екзекуторите ни. Те излизат по-остро на фокус и през тялото ми преминава вълна от страх. Знам имената и уменията им, някои – много по-добри от други. От всички тях се излъчват вълни от сила, облечени са в брони и униформи, предназначени за война.