Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Нямаше нужда от обяснения — нито за жрицата, нито за шестимата му спътници, които тръгнаха след него, без да задават въпроси.

Утегентал дел’Армго отиваше на лов.

— Ние печелим — заяви матрона Баенре.

Никой от онези, които стояха около нея — нито Метил, нито Джарлаксъл, нито матрона Зеерит К’хориларин, повелителка на четвъртия дом, нито Ауро’пол Дир, господарка на рода Аграх Дир, който се бе издигнал до пети дом в йерархията на Мензоберанзан, нито Бладен’Кърст и Куентел Баенре — никой не се осмели да оспори думите й.

Гандалуг Бойния чук, изранен и мръсен, с ръце, стегнати в магически окови, толкова здрави, че и най-силният великан не би могъл да ги строши, се прокашля подигравателно. Тази самоувереност обаче бе само привидна — старото джудже носеше на плещите си тежък товар, който не можеше да забрави нито за миг. Колкото и добра да бе защитата на неговия народ, Мрачните бяха проникнали в Подземния град. Бяха се добрали дотам и виновникът за това бе не друг, а самият той, със своите спомени за всички тайни кътчета на Залите. Да, знаеше, че никой не би могъл да устои на атаките на един илитид, и все пак чувството за вина не го напускаше нито за миг, мисълта, че не е бил достатъчно силен, не спираше да го измъчва.

Куентел, по-бърза дори от злата Бладен’Кърст, яростно го удари с камшика си, оставяйки кървави следи по гърба му.

Гандалуг отново изсумтя, петглавият бич на Бладен’Кърст изплющя и старото джудже рухна на колене.

— Достатъчно! — скара се матрона Баенре на дъщерите си, без да крие раздразнението си.

Всички знаеха (дори и тя, въпреки самоуверените си думи), че войната не се развива според техните планове. Съгледвачите на Джарлаксъл бяха докладвали за неуспешните опити на нашествениците да превземат долните двери на Митрил Хол, както и за срутените тунели край източната врата, където бяха загинали голям брой елфи. Куентел, която през цялото време поддържаше магическа връзка с брат си, бе научила, че по западните и южните склонове на Четвъртия връх кипи люта битка и че западната порта още се държи. Подобни вести имаше и Метил — освен за загубата на двамата свои събратя, убити от Фрет, Белда и Харкъл, той им бе съобщил, че Подземният град също не е превзет.

Въпреки това думите на старата матрона не бяха просто самохвалство, нито пък самоувереността й — само маска. Битката в планината може и да не бе свършила, ала Берг’иньон бе уверил сестра си, че не след дълго и това ще стане… а като знаеше колко многочислена бе армията, която воюваше на повърхността, Куентел нямаше основание да се съмнява, че победата, наистина е въпрос на време.

Да, мнозина бяха загинали в долните тунели, ала те бяха предимно роби, а не елфи. Освен това, след битката в Галерията на Тънълт, оцелелите джуджета бяха принудени да преследват враговете из външните коридори, да се прокрадват тайно и да разчитат преди всичко на изненада — тактика, в която безшумните мрачни елфи бяха много по-опитни от тях.

— Долните тунели скоро ще бъдат прочистени — продължи матрона Баенре, макар това да се разбираше от само себе си — тя и неколцината й придружители отиваха именно натам, а те бяха прекалено ценни, за да рискуват да срещнат какъвто и да е враг.

Елитните бойци, които трябваше да водят и охраняват първата матрона, нямаше да й позволят да направи и крачка, преди да се уверят, че пътят пред тях е напълно безопасен.

— Не след дълго земите около Митрил хол ще бъдат наши — добави старата Баенре, — както и двете порти към Повърхността.

— А тунелите зад тях — срутени — осмели се да вметне Джарлаксъл.

— Улавяйки джуджетата в капан без изход — също така бързо отвърна матроната. — Долната порта няма да издържи още дълго, освен това магьосниците и жриците скоро ще открият нови пътища, които да ни отведат до вътрешните тунели, в самото сърце на вражеските войски.

Старата Баенре беше права, само че онова, за което говореше с такава сигурност, щеше да отнеме време, а плановете им изобщо не включваха продължителна обсада. Подобен развой на събитията никак не — се нравеше на спътниците й и най-вече на другите две матрони — повелителки. Те бяха тук, единствено защото тя ги бе заставила — не бяха посмели да откажат, въпреки че след последните събития в Мензоберанзан борбата за надмощие бе пламнала по-ожесточено отвсякога. В замяна на участието им в похода, матрона Баенре им бе позволила да оставят по-голямата част от войниците си у дома, докато останалите родове (и особено онези, чиито повелителки участваха в управляващия съвет) бяха принудени да изпратят половината си бойци. Да, четвъртият и петият дом можеха да са спокойни през няколкото месеца, които се очакваше да отнеме завладяването на Митрил Хол.