Р. Салваторе - Пътят на Патриарха

Дори умният Риордан осъзна, че не може да се мери с него. Нямаше начин да отвлече вниманието на Уингхам. В една от кратките паузи между песните Риордан взе две халби от кръчмаря и отиде при Уингхам, Не беше изненадан, когато полуоркът накара другите трима търговци да освободят масата.

— Пееш добре — отбеляза старият полуорк.

Риордан му подаде една от напитките, после вдигна своята в наздравица. Уингхам чукна чашата си в неговата, после отпи дълбока глътка.

— Познаваш ли Нюнги? — попита още преди да я е оставил обратно на масата.

Риордан го изгледа за момент с любопитство.

— Бардът? Естествено. Кой с моя произход и опит не чувал за най-великия бард, крачил някога из земите на Кървав камък?

— Най-великият бард полуорк — поясни Уингхам.

— Не бих налагал подобни ограничения на репутацията на Нюнги.

— Той би ти казал, че делата на Риордан Парне надхвърлят неговите — каза Уингхам и вдигна чашата си за наздравица, а Риордан ухилено чукна своята неговата.

— Мисля, че ме ласкаеш твърде много — каза бардът преди да отпие. След една глътка добави: — Изигра малка роля, още един човек сред мнозината, в победата над краля вещер.

— Проклето да е името му — каза Уингхам и Риордан кимна. — Поддържам мнението си, защото съм чувал същите тези думи от устата на Нюнги и то съвсем скоро.

— Значи още е жив? Прекрасна новина! Никой не е чувал нищо за Нюнги от много години и мнозина предполагаха, че е напуснал този живот и е получил наградата, която без съмнение заслужава.

— Жив е и е добре. Малко е сприхав и със схванати стави — потвърди Уингхам. — Всъщност само преди два дни ме предупреди да внимавам с Риордан Парнел, щом научи, че ще идваш в Палишчук.

Риордан наклони глава и заразглежда преценяващо събеседника си.

— Да, приятелю, Нюнги живее тук, в Палишчук потвърди Уингхам. — Естествено. Именно той откри, че Арраян несъзнателно е активирала цикъла на магията на творението на Зенги. Мъдростта му ми помогна да стигна до прозрението, което позволи на отряда на командир Елъри да победи творението и адските му съзидания.

През цялото време Риордан се взираше във възрастния полуорк, без да мигва или кима.

— Да, ще направиш добре, ако посетиш Нюнги преди да си тръгнеш, тъй като си дошъл да откриеш цялата истина около творението и победата над него.

— Риордан преглътна една идея по-тежко.

— Дойдох да отдам почит на делата на Арраян и Олгерхан — каза той — и да взема участие в радостта и празненствата, докато крал Гарет пристигне от Кървав камък, за да ги награди.

— И наистина ще е голяма чест, че кралят ще пътува до това кално ъгълче на Вааса, за да окаже подобно признание, вместо да настоява те двамата да идат в столицата му.

— Те заслужават подобна чест.

— Без съмнение — съгласи се Уингхам. — Но това далеч не е причината — както за тяхното, така и за твоето посещение.

Риордан не се опита да отрича.

— Крал Гарет има право да се притеснява — продължи Уингхам. — Замъкът беше страховит.

— Загубата на Мариаброн и роднината на Гарел Елъри, свидетелстват за това.

— Да не споменаваме Кантан, високопоставения магьосник от Цитаделата на убийците.

Тази прямота накара Риордан да си поеме въздух.

— Не вярвам да не си чул — каза Уингхам.

— Имаше слухове.

— И са верни. Да, пеещи ми приятелю, тук има много повече неща за разкриване за нас — за теб — от простата победа над творение на Зенги. Не се страхувай, няма да ти преча. Напротив, за благото на Палишчук и цяла Вааса, надеждата ми е в Риордан и крал Гарет.

— Винаги сме считали Уингхам за ценен съюзник и приятел.

— Ласкаеш ме. Но целите ни са едни и същи, уверявам те. — Уингхам си пое въздух и погледна лукаво към Риордан. — Поне част от целите ни.

При този изненадващ коментар Риордан позволи на Уингхам да насочи погледа му към Арраян.

Риордан се разсмя.

— Красива е, признавам.

— Влюбена е, при това в някой, който го заслужава.

Риордан погледна към Олгерхан, който лежеше под масата свит като бебенце, и отново се изсмя.

— Мъж, който тази вечер се оказа твърде привързан към алкохола, както изглежда.

— С помощта на няколко добре раздадени монети и още по-добре насочени комплименти — каза Уингхам.

— Риордан се облегна назад и се усмихна на прозорливия полуорк.

— Страхуваш се за репутацията на Арраян.

— Очарователен герой от двора на крал Гарет…

— Дошъл да разговаря с нея като приятел — довърши Риордан.