Саймън Грийн - Хоук и Фишер

Хоук наблюдаваше безпомощно. Той намери отново брадвата си, но не смееше да атакува вампира. От хладната стомана нямаше полза срещу него. Нуждаеше се от дървен кол… Той неспокойно се огледа и погледът му падна върху ковчега. Един вампир трябва винаги да се връща в своя ковчег преди пукването на зората. Усмихна се свирепо, когато му дойде на ум отговора. Хоук пристъпи напред, вдигна брадвата и я стовари с всичка сила върху страната на ковчега. Масивното дърво се разцепи и разби под удара. После освободи острието и нанесе повторен удар. Страната хлътна навътре и във въздуха се разлетяха трески. Вампирът отхвърли Фишер настрана и се стрелна напред. Хоук пусна брадвата, грабна най-тежката треска от ковчега и я заби в гърдите на вампира, когато съществото посегна към него.

За момент те останаха един срещу друг, а жълтите очи и ухилената уста бяха само на няколко инча от лицето на Хоук. После вампирът внезапно се сгромоляса на пода като чувал с картофи, издавайки мяукащи звуци на изненада и вкопчил се в стърчащата от гърдите му дебела треска. Хоук се хвърли на пода до вампира, грабна брадвата и използва плоската част на острието, за да набие треската в сърцето на вампира. Съществото изпищя и посегна към него със своите костеливи пръсти, но той не му обърна внимание, набивайки треската все по-дълбоко в гърдите на вампира и с всеки удар през очите му изникваше лицето на мъртвото момиче, докато то висеше на касапската кука. След известно време Хоук установи, че вампирът е прекратил борбата и че Фишър е коленичила до него.

— Всичко е наред, Хоук. Той е свършен.

Хоук погледна вампира. Мръсножълтите очи се взираха безжизнено в тавана, а костеливите ръце лежаха неподвижни до страните му. Хоук замахна с брадвата за последен път и я стовари с всичка сила върху шията на съществото. Стоманеното острие отдели напълно главата от трупа и се заби в дървения под отдолу. Вампирът започна да се разпада и след няколко секунди не остана нищо, освен прах. Хоук въздъхна бавно, изтегли брадвата от пода и клекна. Част от напрежението започна да го напуска. Той погледна уморено Фишър, която все още бе коленичила до него.

— Добре ли си, любима?

— Ще живея!

— Е, справихме се с вампира. — Хоук се усмихна слабо. — Не точно съгласно наръчника, но какво от това. Не можеш да изпълниш всички предписания.

Той и Фишър се изправиха с мъка на крака и се облегнаха един на друг за кратко време, докато не се почувстваха достатъчно силни да продължат по пътя си надолу по стълбите. Оставиха Траск и дъщеря му там, където бяха. Изгарянето на телата можеше да почака. Нека веднъж и частта по поддръжката да си заслужи заплатите. Хоук и Фишър преминаха бавно по своя път през пустата къща и излязоха на Чандлър Лейн. Навън все още беше горещо и влажно, а въздухът вонеше на пушек и танин, но след къщата и онова, което бяха намерили в нея, уличката им се стори доста приятно място.

— Знаеш ли — каза замислено Хоук, — сигурно има и по-лесен начин за изкарване на прехраната.

В къщата на магьосника на име Гонт празненството едва започваше. Къщата беше стара и разположена в една от най-добрите части на града. Празненството се провеждаше в салона — едно удобно, голямо помещение, което заемаше половината от партера. Стените бяха облицовани с високи тънки летви от буково дърво, с изобилие от изработени гравюри и мотиви, а таванът се гордееше с един-единствен стенопис на един от най-известните художници в Хейвън. Но дори без всичко това, салонът на Гонт впечатляваше просто достатъчно със своята безценна антична мебел. Столовете, масите и бюфетите с елегантна простота се смесваха с бароковите стилове от минали десетилетия. Възхвала към вкуса на магьосника беше съвместимото смесване на контрастиращите се стилове.

Урежданите от него празненства бяха прочути в целия Хейвън, с най-високопоставените си личности, превъзходната храна и изобилието от вино. Поканите бяха силно желани сред градската аристокрация, но — рядко приемани. От придобиването на старата къща на ДеФерие преди четири години, магьосникът Гонт се беше изкачил по социалната стълбица със скорост, на която други новодошли можеха само да завиждат. Не че самият Гонт беше някакъв сноб. При неговите подбрани делови контакти, елита в политиката, бизнеса и обществото се смесваше свободно, независимо от професията на хората. Тази вечер обаче празненството беше стриктно лично дело, само за няколко приятели. Съветникът Уилям Блекстоун честваше първата си годишнина в службата.