Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Вие, глупако — прошепна Хоук. — Вие, проклет глупако.

— Да — каза Гонт. — О, да.

Сукубата мило се засмя.

— Посетители. Не ми се позволява често да имам посетители.

Фишър неспокойно се размърда.

— Това ли е, което си мисля? — попита тя.

— Да — отвърна мрачно Хоук. — Това е сукуба. Женски демон, който е олицетворение на сексуалното привличане.

Фишър погледна създанието в пентаграма и потрепери. Дълбоко в себе си почувства изгарящо привличане и кожата й настръхна. Тя тръсна рязко глава и усещането бавно отмря. Фишър хвърли леден поглед на Гонт.

— Нищо чудно, че не искахте да влизаме тук — рече тя. — Вашите приятели в салона биха се отрекли моментално от вас при най-малкия намек, че държите под покрива си една сукуба. Кога я призовахте от мрака?

— Преди много години — отвърна Гонт. — Моля. Тя не представлява опасност за никого. Не може да напусне пентаграма, освен по мое нареждане, а къщата изобщо не може да напусне. Моите защити имат грижата за това.

— Все пак, веднъж сте я пуснали навън, нали? — каза Хоук. — Вие сте я пуснали в Куката и тя е убивала по ваша заповед.

— Да — потвърди Гонт. — Но само този път. Тя беше под мой контрол…

— Аз бях там — каза Хоук с дрезгав глас. — Видях какво е направила на тези мъже. Бяха нужни седмици, за да изчезне вонята на кръв от улиците. Тя е твърде опасна Гонт. Достатъчен е само един пропуск от ваша страна и тя ще бъде на свобода. Със своята сила тя би могла да унищожи целия Хейвън за една-единствена нощ. Трябва да се отървете от нея Гонт. Трябва да я върнете в царството на мрака.

— Не мога — отвърна отчаяно Гонт. — Мислите ли, че не съм се опитвал? На първо място не бих могъл, защото тя е източник на моята сила. Без нея аз бях просто обикновен алхимик, само с повърхностни познания по Висша магия. И тогава… аз започнах все повече да се нуждая от нея. Тя е като наркотик, който трябва да вземам. Жените вече не означават нищо за мен. Те не могат да се сравнят с нея. Не мога да се откажа от нея. Не мога. Ако се опитате да ме принудите, ще ви убия.

Гласът му беше неравен и трескав, а в очите му се четеше обреченост. Фишър повдигна малко своя меч.

— Недей — каза бързо Хоук. Фишър го погледна, а той се усмихна мрачно. — За нещастие ако Гонт умре, неговото влияние върху демона ще изчезне и тя ще бъде освободена от всички ограничения. Поне за известно време ние трябва да го съхраним жив.

— Наистина ли съм толкова ужасна? — попита сукубата. Гласът и беше бавен, дълбок и мек като горчив мед. — Аз съм любов, радост, удоволствие…

— Но бихте ни избила всички, ако не беше този пентаграм — прекъсна я Хоук. — Срещал съм се с демони и преди. Вие убивате, за да живеете и живеете, за да убивате. Не знаете нищо друго, освен да унищожавате. — Той я погледна в очите, без да мигне, с единственото си останало око и сукубата трябваше първа да отмести погледа си.

— Ти си силен — каза сукубата. — Колко жалко. Все пак мисля, че бих те убила с удоволствие, когато му дойде времето. В края на краищата, Гонт не може нищо да ми откаже. Нали скъпи?

— Тези смъртни заплахи започват да ми действат на нервите — каза Фишър. — Следващата личност, която заплаши Хоук или мен ще съжалява, защото собственоръчно ще го направя на кайма. Не забравяй, демоне: острието на един меч не го е грижа колко голяма е твоята мощ.

Сукубата само й се усмихна.

— Моля — намеси се Гонт. — Няма никаква нужда от нищо от тези неща. Както виждате, тук никъде не може да се скрие убиец. Трябва да си вървите. Веднага!

Хоук се огледа наоколо, отказвайки да бъде принуждаван да бърза. Лабораторията беше натъпкана с масивни дървени маси, отрупани с разнообразно алхимично оборудване, а покрай всичките четири стени бяха подредени обикновени дървени лавици с различни по размер затапени стъкленици. Фишър отиде при една от тях, за да изследва някои от стъклениците. Един голям съд съдържаше отрязана маймунска глава. Фишър се наведе напред, за да я разгледа по-добре, а главата отвори очи и й се усмихна. Тя сепната отстъпи назад. Маймунската глава й намигна хитро и после отново затвори очи.

— Хоук — каза Фишър, — да се махаме оттук!

Хоук кимна и двамата с Фишър излязоха бавно заднешком от лабораторията и влязоха в библиотеката. Никой от тях не се чувстваше напълно в безопасност, за да се обърне с гръб към сукубата. Гонт излезе заднешком след тях. Сукубата им изпрати въздушна целувка и тихо се засмя. Гонт затръшна вратата и я заключи. Когато той се обърна към Хоук и Фишър, те видяха едно лъскаво от пот лице. Гонт разкърши рамене и направи всичко възможно да посрещне укорителните им погледи.