Саймън Грийн - Хоук и Фишер

Фишър огледа стаята, но не можа да види нещо нередно.

— Какво мислиш, че е то?

— Не зная. Нещо тук не е точно така, както си го спомням. — Той се огледа, опитвайки се да открие промяната. После погледна към тялото на Блекстоун и отговорът се появи в съзнанието му. — Винената чаша! Изчезнала е!

Той се отпусна на колене до тялото на Блекстоун. Петната от вино върху килима все още бяха на мястото си, но чашата, от която беше пил Блекстоун беше изчезнала. Хоук надзърна под леглото, да не би да се е търкулнала там, но от нея нямаше и следа.

— Беше ли тя налице, когато за пръв път проверихме стаята? — попита Фишър.

— Не зная. Не обърнах внимание. Ти видя ли я?

— Не. Аз също не я потърсих. Не бих забелязала липсата й и сега, ако ти не я бе установил.

Хоук бавно се изправи.

— Е, това поне ни подсказва нещо.

— Какво, например?

— Подсказва ни, че винената чаша е важна — отвърна Хоук. — Ако не беше така, защо някой ще си прави труда да я маха? По някакъв начин тя трябва да играе важна роля за смъртта на Блекстоун.

— Виното не е било отровено — напомни Фишър. — Гонт ни го съобщи.

— Да — призна Хоук. — Той каза също, че възнамерява да вземе проба от виното, за да може да проведе няколко теста върху него. Добре ще е да проверим това.

— Ако не е, ще бъдем затруднени — отбеляза Фишър.

— Правилно. — Хоук се навъси. — Защо виното трябва да е важно? Пропускам нещо Изобел. Чувствам го. То е важно, а аз го пропускам.

Фишър почака търпеливо докато Хоук се съсредоточаваше, опитвайки се да улови мисълта, която му убягваше, но накрая просто тръсна глава.

— Не. Каквото и да е то, не мога да се сетя. Във всеки случай, засега. Нека слезем долу. Искам да проверим също и по-долните стаи, преди да говоря с Гонт за пробата от виното.

— А ако не е взел такава?

— Сам си отрязва пътя за отстъпление. — Хоук погледна двете тела, които лежаха едно до друго на пода. — Имам лошо предчувствие относно тази работа Изобел. Мисля, че нашият убиец още не е приключил с нас.

Хоук мислеше усилено, докато той и Фишър слизаха по стълбите и влизаха в коридора. Бе свършил това, което можеше да направи сам. Ако искаше да продължи нататък трябваше да има повече информация от Гонт и от неговите гости, а това означаваше по-голямо сътрудничество от тяхна страна. Някой щяха да сътрудничат, други може би, а трети щяха да откажат. На теория, той би могъл да им нареди да правят всичко каквото поиска, а те бяха задължени по закон да му се подчиняват, но на практика трябваше да бъде много внимателен относно даваните от него нареждания. Повечето от неговите заподозрени бяха важни клечки в Хейвън. Имаха голяма власт ако им хрумнеше да я използват. Хоук бе захапал долната си устна. Ако и когато се почувстваше в състояние да обвини някого, щеше да е по-добре да има в своя подкрепа неопровержимо доказателство. Нищо друго нямаше да свърши работа.

За съжаление, в момента липсваше такова. Всичко, с което разполагаше бяха безкрайни теории, никоя, от които изглежда не водеше на някъде. Повече не можеше да бъде сигурен в нищо. Той спря внезапно в подножието на стълбите и погледна затворената врата в другия край на коридора. Фишър спря до него и го погледна с любопитство.

— Какво има, Хоук?

— Току-що ми хрумна интригуваща мисъл — отвърна Хоук. — Ние приехме, че никой не може да влезе в тази къща или да излезе от нея заради магията за изолация, нали така?

— Точно така.

— Откъде знаем, че е направена такава магия?

— Гонт ни каза. Освен това почувствахме ефекта, когато той я направи.

— Гонт ни каза много неща. — Хоук поклати глава. — Добре, ние почувствахме, че е направена магия, но откъде знаем, че тя е била за изолация? Би могла да бъде всякаква друга. Ти иди в салона и поговори за минутка с Гонт. Отвлечи му вниманието. Аз възнамерявам да отворя тази входна врата и да разбера, дали тя наистина е изолирана от външния свят.

— Добре. — Фишър кимна неохотно. — Но бъди предпазлив Хоук.

Хоук се ухили и тръгна по коридора, докато Фишър влезе в салона. Коридорът беше голям и мрачен, а сенките изглеждаха много тъмни. Стъпките му отекваха силно в тишината. Накрая той спря пред затворената входна врата и внимателно я огледа. Изглеждаше достатъчно обикновена. Хоук протегна лявата си ръка и леко натисна с пръсти дървото. Почувства го странно студено и сякаш пулсиращо под върховете на пръстите си. Той отдръпна ръката си и започна да трие пръстите един в друг. Те продължаваха да са студени. Хоук събра сили и хвана здраво дръжката на вратата. Тя като че ли мърдаше в ръката му, но той я стисна още по-здраво. После я натисна докрай и открехна вратата. В коридора внезапно стана много студено. Отвори я малко по-широко и погледна навън. Там нямаше нищо. Абсолютно нищо.