Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Намери ли нещо любима?

— Не съм сигурна. Може би. Ела и хвърли един поглед.

Хоук отиде при нея. Фишър бе намерила малка дървена кутия, бутната в дъното на едно от чекмеджетата на тоалетната масичка. Дървото беше красиво оцветено и полирано, но в него нямаше нищо особено. Хоук погледна въпросително Фишър. Тя се усмихна и отвори капака. Смесица от пръстени, обеци и гердани заблестяха ярко на светлината на лампата. Имаше злато, сребро, изумруди, рубини и диаманти всичко смесено безразборно.

Хоук взе един пръстен и внимателно го разгледа.

— Добро качество — каза одобрително той. После пусна обратно пръстена в кутията за бижута и замислено изследва колекцията. — Това малко богатство вероятно струва повече от двете наши годишни заплати взети заедно. А тя дори не си е направила труда да заключи кутията.

— Което означава — заяви непоколебимо Фишър, — че е или много небрежна, или има много повече от тези неща у дома си.

— Това не би ме изненадало — отбеляза Хоук. — И така, каква е твоята гледна точка.

— Помисли Хоук. Да предположим, че Катрин и Боуман са се събрали и са решили да убият Блекстоун по причините, които вече установихме. После Катрин решава, че тя все още иска и престижа, и парите, а не се нуждае повече от Боуман. Той идва в стаята й, те се скарват, има борба и тя го убива.

— С какво? — попита Хоук. — Къде е оръжието, с което е извършено убийството? Тя стоеше до самото тяло, когато пристигнахме, така че не е имала много време да скрие каквото и да било. И макар да беше напълно облечена, по нея нямаше дори петънце кръв. Във всеки случай имаме същия проблем с нея, какъвто имахме с Визидж. Как тя би могла да причини подобни рани? Дори да е притежавала такова оръжие, тя няма нужните мускули, нали?

— Би се изненадал какво могат да направят хората, когато са достатъчно разгневени — отвърна мрачно Фишър.

— Да, може би. Нека проверим следващата стая.

Следващото помещение се оказа банята. Хоук и Фишър се опулиха, зяпнали от учудване в блестящите плочки и в огромната порцеланова вана. Тя бе дълга поне шест фута и широка почти три. Зад ваната имаше фин порцеланов умивалник със собствено огледало и чудно изработен дървен шкаф с тоалетна чиния.

— Ето какво наричам аз лукс — каза Фишър. После се наведе над ваната и нежно прекара пръсти по гладката й повърхност. — Излегната в медната вана пред огнището Хоук. Искам една от тези.

— Сигурно се шегуваш — каза Хоук. — Имаш ли някаква представа колко струва подобно нещо? Освен това, от онова което съм слушал, тези неща не са истински здравословни.

— Не са здравословни ли? Как една баня може да не е здравословна?

— Ами помисли за цялата тази пара и вода, в едно такова затворено пространство. Можеш да завършиш живота си с ревматизъм.

— О, но помисли за лукса — отвърна Фишър, изпълнена с копнеж. — Пипни я да видиш колко е гладка, Хоук. И си представи да имаш възможността да се протегнеш в една от тези вани с гореща вода до брадичката, киснейки колкото време искаш. — Тя извърна глава, за да го погледне. — В нея, може би, ще има място дори за двама ни.

— Утре ще поръчам една — каза Хоук. — А ти може да помолиш за повишението, от което ще имаме нужда, за да я платим.

Двамата тихо се засмяха, след което се заеха с претърсването на банята. Това не им отне много време. Тук не можеше нищо да се скрие.

— Не зная — каза накрая Хоук. — Не мислиш ли, че нещо би могло да бъде натъпкано в тоалетната чиния?

— Не мисля така — отвърна Фишър. — Ако е била запушена, до сега вероятно е щяла да прелее. Разбира се, има само един начин да се уверим.

— Ти си луда, ако мислиш, че ще си пъхна ръката в това нещо — каза Хоук. — Но във всеки случай е една идея. Хайде, нека проверим следващата стая.

— Това е стаята, в която оставихме Блекстоун.

— По-добре ще е да я огледаме набързо, просто за да сме сигурни.

— Ами Боуман? — внезапно попита Фишър.

Хоук я погледна.

— Какво имаш предвид?

— Нали не можем да го оставим просто така да лежи на площадката? Мисля, че може би бихме могли да го сложим в стаята при Блекстоун. Поне там няма да ни се пречка на пътя.

— Разумно ще е — съгласи се Хоук. — Добре, нека го преместим.

Те излязоха от банята и се върнаха към мястото, където свит на площадката лежеше Боуман. Сега, когато вече беше мъртъв, той изглеждаше някак си по-малък. Хоук го хвана за раменете, а Фишър за краката и двамата го вдигнаха от пода. За момент килимът остана прилепнал към гърба му, заради засъхналата кръв и после се отлепи.