Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Така е. Защо го е направил?

- Трябва да го попиташ. Може дори да ти отговори. - Одисей пристъпи към водата и седна на една скала. - За известно време няма да отплават кораби. Затова ще закусваме тук.

Той започна да яде сладкиша, донесен му от Ксандер.

- Разкажи ми за Хеликаон - каза Андромаха и се разположи наблизо. - Той има ли деца?

Одисей се засмя.

- Искаш да кажеш дали е женен? Не. Чака любовта. Дано я намери.

- А защо да не я намери? Той е млад, богат и смел.

- Да, смел е, но любовта изисква различен вид смелост, Андромаха.

Тя се усмихна.

- Не виждам смисъла в това.

Одисей сви рамене.

- Има нещо, което един войн се моли никога да не бъде принуден да прави, но е длъжен, ако иска да познае любовта.

- Това е поредната гатанка, а аз не съм добра в гатанките.

- Малцина са добри. Войните се страхуват да се предадат. Те са горди и непокорни. Ще се бият до смърт за онова, в което вярват. Ще се борят за победа. Но любовта не е въпрос на завладяване. Истината е, че един мъж открива истинската любов чак когато се предаде. Когато отвори сърцето си за своя истинския спътник и каже: „Ето го! Това, което наистина съм! То е твое, за да се грижиш за него или да го унищожиш”.

Андромаха се вгледа в лицето на грозния цар и се изпълни с топлота към него.

- Ах, Одисей, сега виждам защо Пенелопа те обича.

Той почервеня.

- Говоря твърде много - измърмори под нос.

- Мислиш, че Хеликаон се бои от любовта?

- Той е чудесен човек. Но някога беше дете на трагедията и тъгата. Това е оставило следи у него.

Известно време постояха в мълчание. После Андромаха каза:

- Казваш, че с Хектор са приятели.

- Повече от това. По-близки са от братя. Хеликаон живя цяла година в Троя, докато строеше флотилията си. Живееше при Хектор. Дори веднъж яздил рамо до рамо с Троянския кон в битка, или поне така съм чувал. Двамата са страхотна гледка. Най-добрите конници на света. Обичаш ли коне?

- Обожавам ездата.

- Значи ще се влюбиш в живота с Хектор. Никой не познава така конете и не отглежда по-добри животни от него. Те са му страст.

- Това е доста тревожна мисъл - отвърна тя сухо.

Одисей се засмя.

- И за да отговоря на коментара ти от снощи - Хектор не пие вино, не се напива и се оригва само от възпитание. Що се отнася до втурването във войни, никога не съм срещал мъж, който да обича битките по-малко, а да ги води по-добре. Ако го оставят на мира, Хектор ще си стои в имението при конете и никога няма да излезе в битка.

- Ти го харесваш.

- Да, Андромаха. В един свят, пълен с насилие, той е като ярко утро след буря. И ще направи всичко, което може, за да бъдеш щастлива.

- Моето щастие не може да ми бъде дарено от други. Или ще бъда, или няма да бъда щастлива. Никой мъж не може да ми даде или отнеме това.

- Житейската ти философия е трудна, Андромаха. Права си обаче - никой от нас не е отговорен за чуждото щастие. По ирония на съдбата обаче можем да сме отговорни за чуждото нещастие.

Той погледна към залива, за да види как „Ксантос” излиза в открито море.

- Мисля, че горчиво ще съжаляват за онова, което сториха на Зидантас - каза той и въздъхна. - Може би всички ще съжаляваме горчиво…

НА ПАЛУБАТА НА „КСАНТОС” ЕКИПАЖЪТ РАБОТЕШЕ трескаво. Под зоркото око на Ониакус от товарната палуба бяха изкарани още четири от новите оръжия на Калкеус и сега ги заковаваха на палубата. Онези, които не работеха върху това, си слагаха кожени нагръдници и шлемове и събираха оръжията си. Хеликаон тъкмо закопчаваше бронзовата си броня. С крайчеца на окото си видя приближаването на едра чернобрада фигура. Сърцето му подскочи, когато за миг помисли, че това е Зидантас. Последва обаче студеното осъзнаване, че Вола е мъртъв, и стомахът му се сви. Египтянинът Гершом дойде при него.

- Трябваше да останеш на брега - каза Хеликаон по-грубо, отколкото възнамеряваше. - Тук са нужни само бойци.

Тъмните очи на мъжа проблеснаха гневно.

- Аз не съм моряк, Хеликаон, но ще откриеш, че умея да се бия.

- Покажи ми ръцете си! - Гершом ги протегна. И двете бяха бинтовани, а през плата се процеждаше кръв. - Не можеш да хванеш меч.

- Не - призна Гершом. - Но ако ми позволиш, ще взема сопата на Зидантас. Познавах го само един ден, но той скочи в морето заради мен и аз съм му длъжник. А Ониакус ми казва, че той винаги е стоял до теб по време на битка.

Хеликаон кимна.

- Да, така беше. - После въздъхна. - Ще бъде както искаш, Гершом - Стой близо до мен.