Аманда Хокинг - Разкъсана

— Разбира се, че ме е грижа! — извика Фин с пламнал поглед. — Мислиш ли, че не ме убива да те виждам с него? Да знам, че утре пред всички той ще сложи пръстен на ръката ти и ще съобщи на всеослушание, че си негова? Завинаги?

— Тогава защо не направиш нещо? — попитах аз, докато сълзите пълнеха очите ми. — Защо поне не се опита да ме спреш?

— Защото Тове ще се грижи за теб. Ще те защитава. — Фин преглътна с усилие. — Той е в състояние да направи определени неща за теб, с теб, които на мен не са ми по силите. Защо трябва да ти отнемам това?

— Защото ме обичаш!

— Не мога да го направя именно защото те обичам!

— Не ти вярвам — поклатих аз глава. — Теб дори не те е грижа, че съм с него. Защо се гневиш толкова много, когато съм с Локи. Призна, че ревнуваш дори когато бях с Рис. Но когато съм с Тове, нямаш нищо против.

— Не е така. — Той въздъхна обезсърчено. — Но когато си с Тове, се чувствам по друг начин. Тогава болката не е толкова силна.

— Как е възможно това? — попитах аз, смаяна.

— Защото ти не го обичаш — каза Фин накрая. — Ти го харесваш, но не го обичаш, нито някога ще го обикнеш.

— Ти знаеш, че не го обичам, че няма да го обикна и въпреки това предпочиташ да се омъжа за него? — попитах аз, не вярвайки на ушите си. — Значи си смятал, че обичам Локи или че мога да го обикна?

— Тук не става дума само за това, Уенди. — Фин поклати глава. — Той щеше да те нарани.

— Но не това беше причината да изпаднеш в ярост. Ти ревнуваше, защото можеше да обикна някой друг. — Гневът постепенно се надигаше у мен. — Ти предпочиташ да живея в лъжа, вместо да намеря щастието си с някой друг.

— Нима смяташ, че можеш да намериш щастието си с един витрийски маркиз? — присмя се Фин. — Той беше опасен, Уенди. Аз се страхувах всеки път, когато беше около теб.

— Ти се страхуваше, защото знаеше, че имам чувства към него?

— Да! — извика Фин. — И това не беше редно! Той е зъл!

— Ти не го познаваш! — креснах му в отговор.

— Да не би да искаш да избягаш с него? — Изведнъж лицето му стана като каменно в опит да скрие болката си. — Това ли ми казваш? Че съм ти попречил да изживееш живота си като приказка с него?

— Не, не казвам това. — Преглътнах сълзите си. — Аз сама реших да не избягам с него, защото знаех, че е в интерес на кралството ми да остана тук. Но не мога да повярвам, че си толкова егоистичен. Казваш, че всичко, което правиш, е заради мен, но ако е вярно, ти щеше да ме окуражиш да потърся щастието си, вместо да ме държиш тук в капан с теб!

— Как така те държа в капан? — попита Фин.

— Така! — Аз посочих пространството между двама ни. — Аз не мога да те имам и не мога да бъда с теб. Намирам се в положение, от което няма изход. Обичам те и не мога да спра да те обичам, а на теб ти е все едно.

— Уенди. — Фин омекна и направи крачка към мен. Отдръпнах се и се натъкнах на библиотеката, която отряза пътя ми за отстъпление. Той протегна ръка да ме докосне, но го отблъснах.

— Не! — изкрещях аз със сълзи по лицето. — Мразя това, което ми причиняваш! Мразя начина, по който ме караш да се чувствам! Мразя те!

Той се протегна отново и бръсна кичурите коса от челото ми. Отметнах глава назад, но той не прибра ръката си. Вместо това пристъпи към мен, при което тялото му почти докосваше моето. Опитах се да го отблъсна, но той отказа да се помести. Ръката му беше до лицето ми и аз неволно наклоних глава към него.

Очите му бяха толкова черни и дълбоки и погледът му както винаги караше дъхът ми да спре. С пръстите си той проследи линията на косата ми. Гневът ми стихна, но огънят в гърдите ми продължаваше да тлее.

— Не искам да ти причинявам това — каза Фин ниско и дрезгаво. — Не искам да те карам да се чувстваш така. Обичам те.

Той се наведе към мен и ме целуна. Устата му се притисна жадно към моята. Усетих в гърдите си потръпване, което премина през мен и скоро цялото ми тяло трепереше. Наболата му брада драскаше лицето ми, докато ме целуваше отчаяно.

Устните му обхождаха шията ми и аз простенах, заравяйки пръсти в косата му. Той пристъпи към лавиците с книги, които започнаха да падат около нас. Ние ги последвахме и се строполихме на земята.

Фин беше върху мен и ръцете му пълзяха по тялото ми, много по-дръзки отпреди. Вдигна роклята ми, докато подгъвът й беше достатъчно високо, за да посегне под нея. Топлата му длан притискаше бедрото ми и сетне тръгна нагоре, спирайки се върху хълбока ми.

Пъхнах ръце под ризата му, притискайки пръсти в плътта му, притегляйки го към себе си. Целувките му бяха толкова алчни, сякаш бе умирал от глад без мен и като че ли изгаряха тялото ми.