Аманда Хокинг - Разкъсана

Следващите няколко дни преминаха като в мъгла. Правех всичко по силите си, за да не се връщам мислено към целувката на Локи. Не можех да обясня случилото се и не исках да го правя. Трябваше просто да го оставя зад гърба си и да мисля за годежа.

След упражненията с Тове чувствах постоянна тъпа болка в тила си. А към нея се прибавяха и мъките, които ми причиняваше общуването с майка му около подготовката на сватбата. Уила правеше всичко възможно да играе ролята на посредник, но Аурора като че ли не можеше да забрави напълно за скорошния ни сблъсък.

Елора вече се чувстваше по-добре и затова един следобед се присъедини към нас. Надявах се, че това ще бъде за добро, но не стана така. Когато Аурора не се заяждаше с мен, се заяждаше с Елора. А в останалите случаи и двете се заяждаха с мен.

Прекарвах повечето вечери в библиотеката с Дънкан, където се опитвах да науча колкото може повече за живота на Трил. Намерих един трилски речник и от време на време го прелиствах. Невъзможно беше да разбера какво пише в него, защото този език не използваше английската азбука. Думата „трил“ например изглеждаше така: Трыллиц.

Под светлината само на малка настолна лампа аз седях на писалището, забола нос в някоя книга. Дънкан обикаляше в библиотеката, ровейки се из безбройните книги, за да намери онези, които смяташе, че са най-подходящи за мен. Той знаеше повече за тяхната история, но не и много повече.

— Среднощни занимания? — каза неочаквано Фин и ме изплаши толкова много, че едва не изпищях. Той стоеше до писалището и дори не го бях чула да влиза.

— Да, може да се каже. — Сведох глава към пожълтелите страници, за да избегна погледа му.

Не бях разговаряла с него, след като се бях целувала с Локи. По един странен начин имах чувството, че съм му изменила. Това бе глупаво, имайки предвид предстоящия ми брак с Тове. От друга страна, случилото се помежду ни беше отдавна приключило и Фин бе съвършено категоричен по този въпрос.

— Има нещо, което трябва да проверя — рече Дънкан, търсейки си претекст да излезе.

Не беше нужно да го прави, тъй като Фин и аз не се нуждаехме от уединение, но беше мило от негова страна. Той ме погледна обнадеждаващо, преди да се измъкне, оставяйки ме насаме с Фин.

— Какво търсиш? — попита Фин, кимвайки към купчините книги на писалището.

— Всякакви неща. — Свих рамене. — Реших, че е време да науча нещо повече за нашата история.

— Това е много дълга история — забеляза Фин.

— Да. Разбрах го. — Облегнах се назад на стола и вдигнах глава към него. Под мъждивата светлина на лампата по-голямата част от лицето му беше в сянка, но то и без това беше толкова неразгадаемо, че това нямаше голямо значение.

— Годежът е утре — каза той. — Не трябва ли да си на горния етаж с Уила, за да се погрижиш за тоалета си?

— Не. Оставила съм това за утре сутринта — въздъхнах аз, мислейки си за дългия ден, който ми предстоеше.

— Но може би вече приемаш поздравления?

— Не е ли още малко рано? — Затворих книгата, която четях и станах.

Не исках вече да стоя толкова близо до Фин, затова тръгнах към една лавица, за да оставя книгата. Не бях сигурна дали това е правилното й място, но се нуждаех от някакво извинение да се отдалеча от него.

— Ти се омъжваш — каза Фин хладно и равнодушно. — Нормално е да те поздравяват.

— Както и да е. — Бутнах силно книгата и се обърнах към него.

— Не може да си ми ядосана заради това, че искам да те поздравя — рече Фин, искрено изненадан.

— Мога да съм ти ядосана, за каквото си поискам. — Облегнах се на библиотеката. — Но ти май изобщо нищо не разбираш.

— Какво има за разбиране? — попита той.

— Ти без малко не откъсна ръката ми, когато си въобрази, че флиртувам с Локи. А сега аз се омъжвам за Тове, а се държиш така, все едно нищо не се е случило.

— Това е съвсем различно — поклати глава Фин. — Витра са опасни за теб. Той щеше да те нарани. Тове е твой годеник.

— Мой годеник? — присмях се аз. — Значи си ме пазил за него. Искал си да бъдеш сигурен, че никой няма да ме опетни, преди да стана жена на Тове?

— Не, разбира се. Аз просто пазех теб . Твоето добро име и чест.

— Правилно. И точно това правеше, когато си вкара езика в гърлото ми.

— Не знам защо винаги трябва да бъдеш груба. — Той сведе неодобрително поглед.

— Аз пък не знам защо винаги трябва да си толкова благоприличен! — троснах му се аз. — Не можеш ли поне веднъж да кажеш какво наистина чувстваш? Аз се омъжвам за друг? Изобщо ли не те е грижа за това?