Дейвид Фарланд - Даровете всечовешки

Здесь есть возможность читать онлайн «Дейвид Фарланд - Даровете всечовешки» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2002, ISBN: 2002, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Даровете всечовешки: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Даровете всечовешки»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Бе време за празненство, дни за радост…
Четири дни преди Хостенфест младият принц Габорн Вал Ордън влиза инкогнито в град Банисфер. Очаква се да се венчае за принцеса Йоме, за да се укрепи съюзът между техните земи. Но събитията изпреварват тези намерения.
Радж Атън, Вълчия господар на Южните земи, нахлува в Северните кралства на Роуфхейвън, за да усили мощта си преди предстоящия сблъсък с варварските орди на Инкара. За северняците сякаш няма голяма разлика между двамата врагове. Преди да е дошло времето за преутвърждаване на стари съюзи — или за раждане на нови — Радж Атън е завзел цялото кралство и настъпва на север… Благодарение на „даровете“ си — ум, мускули и обаяние, които е извлякъл като вампир от завладените тълпи.
Габорн и Йоме са сред онези, които продължават да се опълчват на сякаш несъкрушимия Радж Атън. Един свят тръгва на война и силите на Земния крал се пробуждат…
Дейвид Фарланд е сътворил нов, многоцветен свят на доблест и вълшебство, който ще бъде обикнат от всички читатели на Робърт Джордан. Епичното фентъзи има нов император…

Даровете всечовешки — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Даровете всечовешки», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Извън градските стени, поляните на юг от замък Силвареста бяха осеяни с тъмни палатки — керваните от Индопал бяха дошли да продават реколтата от летните подправки. Становете бяха притихнали, нарядко се чуваше само магарешки рев.

Градските порти бяха затворени и всички чужденци още преди няколко часа бяха изведени със стража от търговския квартал. По това време на нощта по улиците не се движеха хора.

Ето защо нямаше кой да види какво става в една тъмна уличка. Дори и кралският далекогледец, който имаше дар на зрение от седем души и беше на Гнездото на грааците, над цитаделата на Посветителите, нямаше да може да различи движение по тесните улици на търговския квартал.

Но в Котешка пряка, точно зад ъгъла със Складова улица, се биеха двама души кой пръв да докопа един нож.

Ако човек можеше да ги види, щяха да му напомнят за биещи се тарантули: ръце и крака се въртяха трескаво, а ножът проблясваше нагоре, стъпалата им стържеха по изтъркания паваж и двамата пъхтяха и се напъваха — на живот и смърт.

И двамата бяха облечени в черно. Сержантът от кралската гвардия Дрейс беше в черна дреха, с извезания на нея сребърен глиган на Дома Силвареста. Платеният убиец носеше обичайния за Мъятин черен памучен бурнус.

Въпреки че сержант Дрейс бе с двайсетина килограма по-тежък и въпреки че притежаваше дара на мускул от трима мъже и с лекота можеше да вдигне над главата си шестстотин фунта, се боеше, че няма да може да спечели тази битка.

Улицата беше огряна само от звездната светлина, а и твърде малко от нея се процеждаше тук, в Котешка пряка. Тук уличката беше едва пет стъпки широка, а къщите от двете страни се издигаха на три етажа, издадени над основите, и стрехите им почти се срещаха.

В това скапано, задънено място Дрейс не можеше да види почти нищо. От нападателя си едва успяваше да различи само очите и зъбите му, някаква перлена халка в лявата му ноздра и проблясващия нож. Мирисът на горска пръст от памучната му риза беше толкова силен, колкото дъха му на анасон и къри.

Не, Дрейс не бе подготвен да се бие точно тук, в Котешката пряка. Нямаше никакво оръжие и носеше само тънка ленена дреха, обличана обикновено върху плетената ризница, панталони и ботуши. Човек не ходи с оръжие и броня на среща с любовницата си.

Преди малко тъкмо беше пристъпил в задънената уличка, за да се увери, че на пътя му не се мотаят градски стражи — и чу тихото шумолене зад купчината кратуни на една от сергиите. Беше си помислил, че е обезпокоил някой торбалан, дебнещ за мишки или ровещ за дрипа, която да си навлече. Беше се извърнал в очакване да види как тлъстото плъхообразно същество притичва да се скрие — и тогава убиецът изскочи от сенките.

Ножът проблесна опасно близо до ухото на Дрейс, сержантът го отби… но ръката на убиеца се изви като змия и ножът изсвистя към гърлото му. За миг Дрейс успя да задържи китката на нападателя.

— Убийство! Проклятие, убийство! — изрева Дрейс.

„Шпионин! Хванал съм шпионин!“ Нищо не можа да му хрумне, освен че се е натъкнал на непознатия, докато драска картата на замъка.

Изрита убиеца с коляно между краката и чак го надигна във въздуха. Издърпа ръката с ножа и се опита да я извие.

Убиецът пусна ножа и с бързината на див заек се блъсна в гърдите му.

Ребрата на Дрейс изпращяха. Явно дребният мъж пред него също беше жигосан с руните на силата. Дрейс допусна, че убиецът има мускул на петима души, ако не и на повече. Макар и двамата да бяха невероятно силни, дарът на мускул усилваше само мускулите и жилите. Не влагаше повече твърдина в костите. И двубоят скоро щеше да се сведе, според Дрейс, до „сблъсък на кости“.

Помъчи се да задържи китките на нападателя си. Борбата им продължи дълго.

Дрейс чу гърлени викове:

— Насам! Насам! Ето там!

Идваха отляво. Оттатък беше Бедняшката улица — където скупчените къщурки не надвисваха толкова една към друга и където сър Джилиам бе вдигнал новото си четириетажно имение. Гласовете трябваше да са на хора от Градската стража — същите, които Дрейс се бе постарал да избегне и които сър Джилиам беше подкупил да отдъхват под фенера до входа на имението му.

— Котешката пряка! — отчаяно извика Дрейс. Трябваше да задържи убиеца още съвсем малко: да не му позволи да го намушка или да избяга.

Нападателят се дръпна отчаяно и отново го блъсна в гърдите. Изпращяха още ребра. Дрейс почти не изпита болка. Когато се бориш за живота си, подробностите са пренебрежими.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Даровете всечовешки»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Даровете всечовешки» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дейвид Фарланд - Леговище от кости
Дейвид Фарланд
libcat.ru: книга без обложки
Дейвид Фарланд
Дейвид Фарланд - Вълчето братство
Дейвид Фарланд
Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел
Дейвид Балдачи
libcat.ru: книга без обложки
Любен Дилов
Автор неизвестен - Даровете на черния гарван
Автор неизвестен
Дэвид Фарланд - Рожденная чародейкой
Дэвид Фарланд
Дэвид Фарланд - Властители рун
Дэвид Фарланд
Дэвид Фарланд - Логово Костей
Дэвид Фарланд
Отзывы о книге «Даровете всечовешки»

Обсуждение, отзывы о книге «Даровете всечовешки» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x