Дейвид Фарланд - Вълчето братство

Тримата се спуснаха по пътя в една дълбока седловина между два хълма, изпепелена предната седмица.

И там, в подножието на хълма Габорн видя някаква жена, която отначало взе за старица, с увита около главата кърпа.

Когато конете затропаха с копита по пътя, старицата вдигна очи и Габорн видя, че изобщо не е стара. Напротив, беше млада жена и той веднага я позна.

Преди седмица Габорн бе повел „армия“ от замък Гроувърман към Лонгмът. Армията включваше двеста хиляди глави добитък, карани от селяни, мъже, жени и деца, както и от неколцина престарели войници. Прахът по пътя им, докато стадото прекосяваше планините, се оказа достатъчно ловка хитрина, за да откаже Вълчия господар Радж Атън от щурма му срещу Лонгмът.

Ако Радж Атън бе разбрал измамата на Габорн, щеше да нареди да избият всяка жена и дете от свитата му само от яд. Тази жена беше яздила в неговата „армия“. Помнеше я добре. Носеше тежко знаме в една ръка, а в другата — кърмаче.

Беше се държала храбро и себеотрицателно. Той бе изпитал благодарност заради помощта на хора като нея. Но сега се притесни, като я видя — най-обикновено селянче, което сигурно и кон си нямаше — чак тук, при замък Силвареста, на повече от двеста мили северно от Лонгмът, само една седмица след битката.

— О, ваше величество — смотолеви тя и сведе глава.

Габорн веднага разбра, че го е чакала край пътя да се върне от лова. Беше заминал от замък Силвареста преди три дни. Зачуди се колко ли дълго е чакала тук.

Тя се надигна и Габорн забеляза, че краката й са оцапани с пръст. Явно беше извървяла пеш целия път от Лонгмът. Държеше бебето в дясната си ръка. След като се изправи, пъхна ръката си под шала да издърпа гърдата си от бебешката уста и да се загърне по-прилично.

След като бяха помогнали в една победоносна битка, много благородници щяха да дойдат, за да поискат едно или друго благодеяние. Габорн рядко беше виждал селянин да прави същото. Но тази жена явно искаше нещо от него и го искаше отчаяно.

Бинесман се усмихна и възкликна:

— Моли? Моли Дринкъм? Ти ли си?

Момичето се усмихна свенливо, а чародеят слезе от коня си и я приближи.

— Ами, аз съм.

— Я дай да видя сладкото ти детенце. — Бинесман взе отрочето от ръцете й и го вдигна високо. Детето — тъмнокосо, едва ли на повече от два месеца — беше пъхнало юмруче в устата си и го смучеше енергично със затворени очи. Магьосникът се усмихна блажено. — Момче? — Моли кимна. — О, ама той е одрал кожата на баща си — Бинесман цъкна с език. — Какво съкровище! Верин толкова щеше да се гордее. Но ти какво правиш тук?

— Дойдох да видя Земния крал — каза Моли.

— Е, ето го и него — каза Бинесман. Обърна се към Габорн и му представи Моли. — Ваше величество, това е Моли Дринкъм, някогашна жителка на замък Силвареста.

Моли изведнъж замръзна, с пребледняло от ужас лице, сякаш не можеше да понесе мисълта, че говори с крал. „Или навярно се бои да говори само с мен, Земния крал“ — помисли Габорн.

— Моля да ми простите, ваше величество — извика пискливо Моли. — Надявам се, че не ви притеснявам… знам, че е рано. Вие сигурно не ме помните…

Габорн скочи от коня си, за да не я гледа отвисоко, и се постара да я успокои.

— Изобщо не ме притесняваш — каза той. — Извървяла си дълъг път от Лонгмът. Помня помощта, която ми оказа. Сигурно някаква голяма несгода те е довела тук. Чакам с нетърпение да чуя молбата ти.

Тя кимна свенливо.

— Виждате ли, мислех…

— Продължавай — каза Габорн и погледна към своя Дни.

— Виждате ли, не съм била винаги просто слугинче на херцог Гроувърман — заговори тя. — Баща ми чистеше конюшните за войниците на крал Силвареста и аз живеех в замъка. Но направих нещо, което ме опозори, и баща ми ме отпрати на юг. — Сведе очи към детето си. Незаконородено.

— Миналата седмица тръгнах с вас — продължи тя — и зная едно: щом вие сте Земния крал, би трябвало да имате силите на Ерден Геборен. Та нали това ви прави Земен крал.

— Къде си го чула това? — попита Габорн. Изведнъж се уплаши, че ще му поиска нещо невъзможно. Делата на Ерден Геборен бяха легендарни.

— От самия Бинесман — каза Моли. — Помагах му в сушенето на билките и той ми разказваше истории. А щом сте Земния крал, значи идат лоши времена и Земята ви е дала силата да Избирате… да избирате рицарите, които ще се сражават редом с вас и да Избирате кои ще живеят под вашата закрила, и кои — не. Ерден Геборен е познавал кога хората му са в опасност и ги е предупреждавал в сърцата и в умовете им. Вие, разбира се, би трябвало да можете да правите същото.