Лиза Макман - Бдение

Чуди се дали е това, което си мисли. Краят на акцията. И вижда Мелинда, придружена от едно ченге и баща си, с размазана от сълзите спирала. Изглежда ужасно. Баща й я грабва гневно за ръката и я извежда навън. Джейни забива поглед в земята, докато мине Мелинда. Мъчно й е за нея.

Познава и следващите трима и става свидетел на унижението им. Накрая, на гишето остава само тя. Брои хиляда долара на плота.

— За кого сте? — излайва пазачът.

— Кари Бранд и Стю… ъ-ъ — включва търсачката в паметта си за фамилията му. — Гарднър.

— Документ за самоличност, моля.

Джейни вади книжката си и я подава на пазача, той я разглежда прекалено внимателно.

За пръв път вдига поглед към нея.

— Нямате осемнайсет.

Стомахът на Джейни се свива на топка.

— След месец ще стана — казва тя.

— Съжалявам, хлапе. Трябва да си на осемнайсет.

— Но… По дяволите.

Пазачът й обръща гръб. Тя продължава да стои там. През главата й минават всички неща, които знае, но не може да разкрие. Въздиша и сяда на столовете да помисли. Заравя лице в шепи. Да пробва ли с Рабиновиц, да види дали той ще й помогне? Не… Капитана каза нито дума на никого. Това не изключва другите ченгета.

— Може ли поне да отида при тях, за да знаят, че съм опитала? — моли се Джейни.

Пазачът се обръща.

— Ти още ли си тук? Добре, може. Две минути.

Джейни се усмихва с благодарност, тръгва към килията.

И ги вижда. Едни седят, други лежат на пейките.

Кари и Стю. Свити на кълбо.

Шей Уилдър и брат й. Изглеждат извън кожата си, пияни, надрусани, напушени, все едно.

Господин Уилдър. Изглежда много прецакан.

И Кейб. Който се е излегнал, сякаш там си живее. А Шей, забелязва Джейни доволно, е възможно най-далеч от Кабъл.

Прехапва устна.

Кари скача към решетките.

— Миличка — прошепва Джейни, — не ми позволяват. Нямам осемнайсет. Обаче мисля по въпроса. Ще измисля нещо, дори да трябва да довлека собствената си майка в районното.

Кари започва да реве:

— О, толкова е ужасно да си заключен тук.

Джейни, чиято способност за съчувствие се изчерпа около минута след иззвъняването на телефона, просто гледа Кари с неприязън.

— Боже, Кари. Млъквай вече. Иначе може и да те зарежа.

— Не! — кънтят пияните гласове на Шей, брат й и Стю. Стю и Кари започват да се карат.

Джейни поглежда скришом към Кабъл, който я наблюдава с тънка усмивчица на лицето. Намигва й, после кимва с още по-невидим жест към господин Уилдър.

Джейни поглежда натам.

Мъжът се свлича от стола.

Пада.

Заспал.

Залива я вълна от адреналин.

— Аз, ъ-ъ, трябва да се връщам при охраната, Кари, но ще те извадя оттук колкото се може по-скоро. Бъди спокойна.

Джейни не рискува да погледне още веднъж към Кейб.

Сяда на столовете най-близо до килията, извън полезрението на пазача отпред. От мястото си вижда само краката на Кабъл, стърчащи от пейката. Кръстосал е глезени. Това й напомня времето преди около две години, когато дънките му бяха твърде къси и той стоеше сам с мазната си коса на спирката.

Чува как Кари спори със Стю, а Шей и брат й крещят да се стегне и да млъкне.

И изведнъж се извърта ослепяла, стиска стола, надява се никой да не мине покрай нея. Губи връзка с Кабъл, докато той се изправя насред караницата с Кари и приближава решетката, опитвайки се да улови погледа й. Опитвайки се да й каже нещо.

Има връзка само с надеждите и страховете на господин Уилдър. Или със спомените му?

Сънят става трескав и кошмарен. Джейни е засмукана като в центрофуга.

Блъскана и отнасяна.

Опитва се да види всичко. Всичко. През очите и ума на един престъпник.

Не вижда само как през тези два часа, в които трае сънят, Кабъл крачи нервно и стиска главата си в шепи. Не вижда как я следи с обезумял поглед, докато тя се строполява безпомощна на една страна на земята и удря лицето си в ръба на количката за кафе.

06:01

Главата й ще се пръсне.

Обляна е в ледена пот.

Лицето й се хлъзга в кръв върху студените плочки.

Опитва се да отвори очи, но зрението й още дълго не се възвръща.

Не може да помръдне тялото си.

От разстояние чува как Кабъл изкрещява името й, вика пазача.

Кари пищи.

За Джейни всичко е черно като нощ.

06:08

Тя е на носилка. Концентрира се. Прави усилие да се събуди. Главата й пулсира.

Изнасят я в коридора на управлението.

— Спрете — казва с прегракнал глас.

Прокашля се и повтаря:

— Спрете.

Двама души в бели престилки я гледат изпитателно. Джейни отваря очи. По-точно само едното. Вижда сенки.