Лиза Макман - Бдение

— Кари.

— Какво?

— Кой е Карсън?

Кари зяпва.

— Какво каза?

— Попитах кой е Карсън?

Лицето на Кари става тревожно.

— Ти откъде знаеш за него?

— Не знам. Иначе нямаше да питам.

Джейни се движи по ръба. Без никаква видимост.

Кари, очевидно притеснена, крачи нервно из кухнята.

— Но как така се сети да ме питаш за него?

— Веднъж спомена името му — казва Джейни внимателно, — насън. Просто съм любопитна.

Кари си сипва малко водка. Сяда. И се разплаква.

О, по дяволите , мисли си Джейни.

И тогава Кари си казва всичко.

— Карсън… беше на четири.

Стомахът на Джейни се свива.

— Той се удави. Бяхме на палатка край едно езеро… и той… — Кари се разсейва и отпива от водката. — Той беше малкото ми братче. Аз бях на десет. Помагах на мама и татко да разтоварим нещата.

Джейни затваря очи, те парят.

— О, боже, Кари.

— Той се запиля някъде към езерото, но ние не забелязахме. И падна от пристана. Опитахме се… опитахме се да… — Кари закрива лицето си с шепи. Поема дълбоко въздух разтреперана. — Преместихме се тук година по-късно. — Гласът й се успокоява. — За да започнем отначало. Не говорим за него.

Джейни слага ръка на раменете й и я прегръща. Не знае какво да каже.

— Толкова съжалявам.

Кари кимва и прошепва през плач:

— Трябваше да си отварям повече очите.

— О, скъпа — тихичко казва Джейни. И я държи в прегръдката си, докато приятелката й сама не се отдръпва леко.

— Всичко е наред — подсмърча тя.

Джейни се чувства напълно безпомощна, взема ролка тоалетна хартия от банята.

— Нямам кърпички… Кари, защо не си ми казала?

Кари болезнено мачка ръце. Издухва носа си.

— Не знам. Надявах се, че ще отшуми. Бях толкова уморена… уморена да съм тъжна. Не можех да понеса още мълчаливи, съжалителни погледи.

— А Стю знае ли?

Кари клати глава.

— Сигурно трябва да му кажа.

Остават дълго безмълвни.

— Предполагам — промърморва Джейни след известно време, — че лошите неща не изчезват. И никой няма вина.

Кари трескаво поема въздух и после бавно го изпуска.

— Ами да. Ще видим. — Усмихва се през сълзи. — Благодаря, Джейнърс. Ти си наистина добра приятелка. — Замълчава, после добавя меко: — Само остани нормална, окей. Един съчувствен поглед и се махам, кълна се в бога.

Джейни се ухилва.

— Дадено, хлапе.

02:41

Кари сънува и този път Джейни знае какво да прави.

Гората, реката, момчето. То се дави. Усмихва се.

Кари гледа към Джейни. Само няколко минути преди акулата да се появи.

Кари вика:

— Помогни му! Спаси го!

Джейни се концентрира, с поглед вперен в очите на Кари: Помоли ме, Кари. Помоли ме .

— Помогни му! — вика Кари отново.

Кари! Джейни събира цялата си мисловна мощ. Не мога да му помогна. Помоли ме. Помоли ме да помогна… на теб .

Сутринта на закуска Кари коментира:

— Сънувах най-шантавия сън. Беше един от онези кошмари за Карсън, които непрекъснато ме спохождат, но този път всичко се промени и се превърна в нещо… странно. Беше сюрреалистично.

— Така ли? — казва Джейни с пълна уста. — Супер. Сигурно е от хармоничните енергии тук.

— Така ли?

— Не знам. Пробвай да пренаредиш стаята си според фън шуй и през нощта си обещай да промениш сънищата си, за да бъдат в тон с новото по-хармонично обкръжение.

Кари я поглежда с подозрение.

— Ти да не ми се подиграваш?

— Разбира се, че не.

17:16

Джейни се прибира след дълъг следобед в старческия дом. С наближаването на празниците наред с другите си задължения болногледачките се опитват и да украсяват помещенията. А Джейни днес успя да помогне на няколко обитатели на дома да намерят покой в сънищата си. Беше сносен ден.

Хрумва й да мине през къщата на Кабъл и с изненада вижда колата му отпред. Намалява и спира, като оставя Етел да работи.

Изтичва до входната врата и почуква бодро.

Вратата се отваря и Кабъл я поглежда многозначително.

— А, Джейни, какво става? — прави й знаци с очи, докато Шей се появява някъде отвътре и наднича през него, като увива ръце около кръста му със собственически жест.

— Здравей, Джейни — поздравява тя, а в погледа й се чете триумф.

Джейни се ухилва, съобразявайки бързо.

— О, здравей, Шей. Извинявайте, че ви прекъсвам. Кабъл, чудех се дали са у теб онези бележки по математика, с които каза, че можеш да ми услужиш за изпита утре.

Кабъл й благодари с очи.