Лийси Харисън: Чудовището на нашата улица

Кандис взе да се върти като куче, което гони опашката си.

— Ами може да започнеш, като махнеш останалите ленти от краката ми — подкани я тя. — Не мога да стигна тези отзад.

— Забрави! — измърмори Мелъди. — След всичко, което ти разказах, ти за това ли мислиш? За краката си?

Бип!

Мелъди погледна телефона. Имаше ново гласово съобщение от Бека. Този път го пусна на високоговорител.

„Тик-так… тик-так… тик-так…“

Луничавото лице на Бека изскочи в съзнанието на Мелъди. Това бе лице, на което до скоро вярваше. Лице на момиче, с което обядваше в стола. Лице на приятелка. Но сега това лице излъчваше самодоволство и сигурно се смееше гръмогласно „муухаухахахаааа“ всеки път, когато Бека изпращаше глупавото си съобщение. Мелъди се опита да си представи как бившата й приятелка тършува из телефона й, натъква се на клипа с Джаксън, скалъпва плана за изнудване, очерня Франки, повежда лова на чудовища, сее навред паника и страх и използва нараненото си его като извинение да разрушава чуждото щастие…

„Пфу!“

С всяка мисъл сърцето на Мелъди биеше по-бързо и по-тежко. Искаше да се изправи и да почне да действа; да отскубне главата на Бека, както Брет случайно бе отскубнал главата на Франки. Искаше да скочи от масичката, да сграбчи една от лентите от безценните крака на Кандис и да изтръгне навън собствения си гняв.

И това и направи.

— Ааааау! — изпищя Кандис.

Мелъди прекоси отсечено всекидневната, изпълнена с нова устременост.

— Следващият, който ще пищи така, ще бъде Бека.

— Чакай — Кандис заприпка след нея. — Мислиш ли, че има и хубавци сред тях?

— Успокой топката, Бела! Май някой друг иска да се възползва от историята с чудовищата сега?

— Стига вече! — възропта Кандис. — Искам да помогна.

Този път Мелъди спря и се обърна:

— Наистина ли?

— Да — Кандис кимна с неподправена искреност. — Трябва ми кауза за кандидатстването в колежа.

— Кандис!

— Какво толкова? Колкото повече нормални хора имаш на своя страна, толкова по-добре, нали така?

Мелъди се замисли върху думите й. За втори път сестра й печелеше точка. Какъв по-добър защитник на естетически неравностойните (ЕН) от някой генетично съвършен (ГС)?

Нищо друго не казваше по-категорично „Отвътре всички сме еднакви“ от съвместното хармонично съществуване между ЕН и ГС. Дори и филмите.

— Добре. Хайде, обличай се — съгласи се Мелъди. — И гледай да е по-обикновено.

— Колко обикновено: като за самолет или за йога?

— Суперобикновено.

— Защо? Къде отиваме? — попита Кандис и взе да оправя косата си.

— Не знам — отвърна Мелъди, докато се качваше по неравните дървени стъпала към стаята си. — Но при всички случаи ще ми трябва шофьор.

До: Клаудин, Лала и Блу

26 септември, 19:01

Клео:Имам повече бижута от нощта на „Оскарите“. Елате да се забавляваме. ^^^^^^^^

До: Клаудин, Лала и Блу

26 септември, 19:06

Клео:Първата от вас получава златната корона с лешояда за вечерта. ^^^^^^^^

До: Клаудин, Лала и Блу

26 септември, 19:09

Клео:Ще съжалявате. Който наруши забраните, печели диамантите. ^^^^^^^^

До: Клаудин, Лала и Блу

26 септември, 19:12

Клео:Хм, да не ви удари някой гръм? Защо не отговаряте? ^^^^^^^^

Франки Щайн се извърна с лице към лабораторните плъхове в клетката до леглото й.

— Нямам много опит в тези неща — рече тя, — но не е ли прието да се отбиеш и да видиш как е приятелката ти, след като главата й е паднала?

Мишката Б, или Гуен, както Франки я бе кръстила, надигна розовото си носле и започна да души. Гага, Гърлишъс, Грийн Дей и Гостфейс Кила продължиха да се хранят.

— Ако не е прието, то трябва да го приемат — каза тя и се обърна по гръб. Над главата й висеше операционна лампа с една крушка, която през изминалото денонощие се взираше в нея с презрение от тавана, подобно на осъдителен циклоп.

„Но имаше ли някой, който да не бе правил същото?“

Цял ден валеше. Ненадейно една светкавица озари улицата отвъд матирания прозорец. Това не бе първата мълния, която разтърси леглото на Франки. Но бе най-силната. Потокът от електричество бе така чист и мощен, че в сравнение с него онзи от самоделната машина на баща й приличаше на атаката на куц бик. Краката й се изстреляха във въздуха и се приземиха с глухо тупване. Точно като социалния й живот.

— Пълна с енергия и без да мога да изляза никъде — въздъхна тя, като отвори зъбчатите скоби, пристегнали болтовете със захапката на малко алигаторче. Енергията й бе напълно възстановена. Вратът — зашит наново, а шевовете й — опънати. След като изгуби главата си по време на подкосяваща краката целувка с нормито Брет Рединг, Франки получи втори шанс да живее. За беда, това не бе животът, който тя искаше.