Лийси Харисън - Има ли вълк, има и начин

Сърцето й преливаше от топли чувства. Обичаше братята си въпреки старомодните им, шовинистични разбирания. А и те несъмнено я обожаваха. Добре че не знаеха нищо за плана й да офейка веднага щом димът от свещите на тортата се разсееше. Дори мисълта за това събуждаше чувство на вина у нея.

— Баща ти много съжалява, че не може да присъства — каза майка й и сложи капачето на обектива.

— Няма нищо — отвърна Клаудин и наистина го мислеше. Без баща й да души наоколо, бягството щеше да е много по-лесно.

— Опита да се измъкне за вечерта, но дьо Пенийс е голям клиент…

Нино се разсмя с пълно гърло.

— Чу ли? Тя каза „голям пенийс“.

Момчетата се засмяха. Също и Клаудин. Лала потрепери.

Клод свали синята си жилетка и наметна с нея раменете й. Лала се престори на изненадана от жеста му. Той сви рамене, сякаш би сторил същото за всеки друг. Подобно на звезди на снимачната площадка, те се заблуждаваха, че връзката им беше тайна. Сякаш старателната грижа за безценната му нова прическа не бе достатъчен индикатор за предаността му към нея.

— Чакай — сияеща каза Хариет. — Трябва да отвориш подаръка.

Тъпс бръкна под масата и връчи на Клаудин Singer , модел XL-150 .

— Това е машина за караоке — обяви той.

— Не, не е — каза Хауи и го тупна със салфетката по главата. — Това е шевна машина.

— О, да. — Тъпс завъртя очи. — Сигурно точно затова тук пише „синигер“, гений такъв.

Те се засмяха.

Клаудин потърси карамеловите очи на майка си, като се питаше доколко семейството й можеше да си позволи такъв скъп подарък.

— Идеята беше на Нино, но всички се включихме — каза тя, усетила безпокойството на дъщеря си. — Покривките на леглата в апартамент девет плачат за подмяна и се надявах ти да ги ушиеш.

Сърцето на Клаудин подскочи в гърдите й.

— Нино!

Той скри лицето си зад една салфетка и измърмори:

— Извинявай. Не исках да стоя там и да снимам, докато ушиеш всичко на ръка. Щеше да отнеме часове.

— Тъй че или машината, или край на снимките, господин Щайн — пошегува се Дон.

Всички се засмяха, без Клаудин. Заради предателството на брат си беше на път да остане наказана за цял живот.

— Мамо, не се тревожи. Всичко ще махна. Обещавам.

— Защо? Апартаментът изглежда прекрасно. — Хариет се усмихна. — Вече си на шестнайсет и имаш нужда от собствена баня, тъй че целият е твой.

Клаудин подскочи от радост и два пъти прегърна майка си, за да й благодари: веднъж, задето я бе дарила с живот, и втори път, задето й бе позволила да го украси. Днес беше получила правото да развихри въображението си, утре можеше да изкара и книжка! Най-сетне бе вкусила първото парче от пая на свободата. Но вместо да се почувства сита, Клаудин искаше още. Толкова бе сладък.

След като напълниха коремите си с вкусната шоколадова торта със седем блата на Хариет, момчетата отидоха да гледат футбол. След мача Лала имаше среща с Клод пред камината, за да смаже косматия му кожух на шах . Но Клаудин я помоли да насрочат срещата за друга вечер. Днес беше рожденият й ден и искаше да прекара известно време само с нея. Насаме. Лала се фрасна леко по вампирските зъби, задето е била така недосетлива, и беше повече от щастлива да приеме.

— Искаш ли да си направим пердета за новата ни стая? — попита Клаудин в престорен разговор, докато се отдалечаваха. Хариет, която затваряше столовата, имаше най-добрият слух в семейството. Затова повече предпазливост нямаше да навреди.

— Татко ти наистина ли е донесъл всички тези манекени от работата? — попита Лала.

— Да. Събори един стар магазин и ги запази. Трябва да видиш какви неща ми носи. Имам цяла барака с вехтории. Гуми, платове, пирони, батерии от телефони…

— Така ли. — Лала се прозина. — Звучи интересно.

— О, да, интересно е. Трябва да ти ги покажа някой път.

Когато най-накрая стигнаха лобито, Клаудин сграбчи студената ръка на Лала и я задърпа по коридора.

— Какво…?

— Шшшт!

— О — прошепна Лала, когато най-сетне разбра.

С пръст върху устните Клаудин въведе приятелката си в дамската тоалетна и пусна водата над тихата джаз музика. Разполагащо с две кабинки, безопасното прикритие беше заредено с торбички с ароматни розови листа, розови крушки, капаците на тоалетните чинии бяха декорирани с китеник, имаше тъкани килими, кремави пердета и двупластова тоалетна хартия и всичко ярко изпъкваше на грубия мъжки декор в странноприемницата.

Клаудин се пресегна под надиплените розови поли на мивката. От там извади еднакви чанти, калъф за дрехи и ключове за камиона по поддръжката.