Кристин Кашор - Даровита

— Предупреждавам ви и двамата — каза Ол, когато раздигнаха лагера. — Този лорд има дъщеря с Дарба да чете мисли.

— Защо ни предупреждаваш? — попита Катса. — Нали тя е в Двора на Тигпен?

— Крал Тигпен я върнал у дома при баща й.

Катса дръпна рязко ремъците, пристягащи торбата й към седлото.

— Да събориш коня ли се опитваш, Катса? — попита Гидън. — Или да разкъсаш торбата?

Катса се намръщи.

— Никой не ме уведоми, че ще се срещнем с четец на мисли.

— Сега те уведомявам, милейди — рече Ол. — А и няма нищо обезпокоително. Тя е дете. Повечето й прозрения са безсмислици.

— Какво й има?

— Има й това, че бръщолеви безполезни, несвързани безсмислици. Раздрънква всичко, което вижда. Не се владее. Изнервяла Тигпен и той я изпратил у дома. Наредил на баща й да я върне в Двора, когато стане полезна.

В Естил, както и в повечето други кралства, Даровитите се предаваха по закон на краля. Децата, чиито очи се обагряха в различни цветове след седмици, месеци, а рядко и години след раждането, се изпращаха в Кралския двор, където ги отглеждаха дворцовите дойки. Ако Дарбата се окажеше полезна за краля, детето оставаше да му служи. Ако ли не, връщаха детето у дома. С извинение, разбира се, защото беше трудно за семействата да намерят приложение на Даровитите. Особено на тези с безполезни Дарби — катерене по дървета например или задържане на дъха за невъзможно дълго време, или говорене наопаки. Децата поминуваха добре в селски семейства, където работеха на полето, далеч от любопитни погледи. Но ако кралят върнеше даровито дете в семейство на гостилничар или на бакалин в град с повече от една гостилница или бакалница, клиентелата задължително секваше. Нямаше значение каква е Дарбата на детето. Хората отбягваха мястото, където живее човек с две различни очи.

— Тигпен е глупак да върне четец на мисли — заяви Гидън, — само защото още не е полезен. Те са твърде опасни. Ами ако попадне под чуждо влияние?

Гидън имаше право, разбира се. Каквито и да бяха четците на мисли, те почти винаги се оказваха ценни оръжия за краля. Катса обаче не разбираше защо ги ценят. Главният готвач на Ранда беше роден с Дарба, както и конярят му, и винарят му и един от дворцовите му танцьори. Имаше жонгльор — жонглираше с колкото предмета поиска и никога не ги изпускаше. Имаше и няколко войници — не като Катса — с Дарба да се сражават със саби. Имаше мъж, който предсказваше каква ще бъде следващата реколта. Една жена пък боравеше блестящо с числа — единствената жена в седемте кралства, която работеше в кралската хазна.

А един мъж долавяше настроението на хората само като ги докосне. От Даровитите в Двора на Ранда само той отблъскваше Катса. Единственият в замъка, освен самия Ранда, когото Катса се стараеше да отбягва.

— Тигпен е склонен да проявява глупост, милорд — обясни Ол.

— Що за четец на мисли е момичето? — попита Катса.

— Не са сигурни, милейди. Дарбата й не е развита. А и знаеш какви са четците на мисли, Дарбата им е неопределена и променлива. Отшумява, преди да достигне разцвета си. Но тази вероятно долавя желания. Разбира какво искат другите.

— Значи ще усети, че ще я приспя, ако дръзне да ме погледне.

Катса изрече думите, притиснала устни към гривата на коня. Не бяха предназначени за ушите на спътниците й. Не искаше да я вземат на подбив.

— Има ли нещо друго, което трябва да знам за този лорд? — попита тя по-високо, стъпвайки в стремето. — Има сто телохранители с Дарба да се сражават? Или го пази обучена мечка? Да сте забравили да споменете още нещо?

— Язвителността не е необходима, милейди — отвърна Ол.

— Тази сутрин си по-сговорчива от всякога, Катса — додаде Гидън.

Тя пришпори коня си. Не искаше да вижда ухиленото лице на Гидън.

Имението на лорда се намираше зад сиви каменни стени на върха на възвишение, покрито с разлюлени треви. Портата им отвори мъж, пое конете им и съобщи, че господарят закусва. Без да чакат покана, Катса, Гидън и Ол влязоха в просторното преддверие.

Телохранителят на лорда им препречи пътя към трапезарията. После видя Катса. Прочисти гърло и отвори двукрилата врата.

— Пратеници от Двора на крал Ранда, милорд — обяви, шмугна се зад тях и изчезна, без да дочака отговора на господаря си.

Лордът седеше пред обилна закуска от свинско, яйца, хляб, плодове и сирене. До лакътя му стоеше прислужник. И двамата вдигнаха очи, и двамата замръзнаха. Лъжицата падна от ръката на лорда и изтрополи върху масата.