Кристин Кашор - Даровита

Тя излезе от стаята и зачака Гидън и Ол да се върнат с парите в просторното му каменно преддверие.

Лордът щеше да се събуди с главоболие, но нищо повече. Разбереше ли Ранда какво е направила, щеше да се разяри.

Ала навярно Ранда нямаше да узнае; а и нищо не й пречеше да обвини лорда в лъжа, за да не бере срам.

В такъв случай Ранда щеше да изиска за в бъдеще да му носи доказателства. Сбирка от сбръчкани пръсти от крака и ръце. Как ли щеше да се отрази това на репутацията й?

Все едно. Днес нямаше сили да измъчва човек, който не го заслужава.

Дребна фигурка дотича в преддверието. Катса разбра коя е, преди да види очите й — едното жълто като тиквите, които растяха на север, а другото кафяво като кал. Не би се посвенила да нарани това момиче, само и само да опази мислите си от него.

Катса го погледна заплашително в очите. Момичето ахна и заотстъпва заднишком назад; после се обърна и побягна.

Напредваха бързо, макар Катса да недоволстваше, че са мудни.

— Според нея похабяваш коня, ако не препускаш с главоломна скорост — отбеляза Гидън.

— Искам да разбера дали Рафин е научил нещо от лиенидския старец.

— Не бой се, милейди — успокои я Ол. — Утре вечер ще сме в града, стига времето да не ни изненада.

Времето се задържа сухо през деня и през нощта, но преди зазоряване облаци закриха звездите над лагера. Щом се развидели, те бързо се приготвиха за път и препуснаха с известна боязън. Не се мина дълго и капки дъжд намокриха лицата и ръцете им. Тъкмо бяха стигнали гостилницата, където пазеха конете. Едва успяха да се доберат до конюшните и небето се разтвори и ливна порой. Буйни ручеи потекоха между хълмовете около тях.

Счепкаха се.

— Може да яздим в дъжда — настоя Катса.

Стояха в конюшнята. Гостилницата се намираше на десет крачки оттам, но оставаше невидима зад водната пелена.

— Ще погубим конете — възрази Гидън. — Ще пострада и някой от нас. Не изглупявай, Катса.

— Но това е нищо и никаква вода!

— Кажи го на удавника — тросна се Гидън.

Изгледа я гневно и тя също го изпепели с очи. Дъждовна капка от процеп в покрива падна върху носа й и тя я избърса яростно.

— Милейди — обади се Ол. — Милорд…

Катса си пое дълбоко дъх, втренчи се в търпеливото му лице и се подготви за неизбежното разочарование.

— Не знаем докога ще продължи бурята — подхвана Ол. — Ако е ден, най-добре да изчакаме да стихне. Няма причина да яздим в такова време. — Вдигна ръка, когато Катса отвори уста да проговори. — Няма причина, която да убеди краля, че не сме полудели. Възможно е обаче дъждът да спре след час. В такъв случай ще сме изгубили само един час.

Катса скръсти ръце и се насили да диша.

— Не прилича на мимолетна буря.

— Тогава ще поискам гостилничарят да ни приготви храна — отвърна Ол — и стаи да пренощуваме.

Макар и сравнително далеч от мидлънските градове, през лятото гостилницата се радваше на многобройна клиентела. Търговци и пътници търсеха подслон в неугледната квадратна постройка с кухня и трапезария долу и два етажа стаи горе. Скромна, но спретната и с любезни стопани. Катса предпочиташе да не всяват суматоха, но в гостилницата, разбира се, не отсядаха благородници, и цялото семейство се засуети край тях, за да угоди на племенницата на краля, на лорда на краля и на капитана на краля. Въпреки протестите на Катса, преместиха един търговец от стаята му, за да й предложат гледката от прозореца му, невидима сега, но иначе галеща окото със същите хълмове, на които се беше нагледала.

Катса пожела да се извини на търговеца за неудобството. По обед изпрати Ол до масата му. Щом Ол му посочи Катса, тя вдигна чашата си. Той също вдигна чаша и закима енергично с побледняло лице и ококорени очи.

— Когато изпращаш Ол да говори от твое име, изглеждаш ужасно високомерна, милейди — усмихна се Гидън с уста, пълна с яхния.

Катса не отговори. Гидън знаеше много добре защо е изпратила Ол. Ако мъжът беше като всички други, щеше да се стресне, щом тя го доближи.

Сервираше им дете, плахо до болка. Не продумваше, само кимаше и клатеше глава. За разлика от повечето хора, момиченцето сякаш не успяваше да откъсне очи от лицето на Катса. Дори когато красивият лорд Гидън я заговори, очите й се плъзнаха към Катса.

— Това момиче мисли, че ще го изям — рече тя.

— Нищо подобно — възрази Ол. — Баща му е приятел на Съвета. В този дом навярно те споменават с добро, милейди.

— Но сигурно е чувала историите… — Катса не се доизказа.